Вълкът през зимата [bg]

Жена му се появи на стълбите, дошла бе да види къде е. Облечена беше в прозрачна нощница. През ефирния плат се виждаха извивките на тялото ѝ. Той хвърли остатъците от сандвича в умивалника, преди да ги бе забелязала. Щеше да се избави от тях на сутринта. Обикновено се будеше преди нея.

- Не може ли да не му обръщаш внимание? - попита тя.

- Само ме остави да видя кой е.

Излезе в коридора и погледна дисплея.

Уорънър.

Тепърва му предстоеше да се оправи с пастора. До ушите му положително бяха стигнали слухове за онова, което предлагаше той. Трябваше да го убеди, че е нужно да се подчини на волята на града, но нямаше да е лесно. Все пак Уорънър можеше да бъде оставен да се грижи за своята черква и да се моли на своя бог в тишината зад стените ѝ. Навярно пасторът таеше надеждата, че когато настъпят тежки времена, градът отново ще се обърне към черквата и старите практики ще бъдат подновени. Ако наистина беше така, молитвите му трябваше да са дяволски силни, защото Морланд по-скоро би го пратил при Хейли Кониър и Томас Соулби, преди да допусне друго момиче да бъде поставено на колене до дупка в гробището.

Мина му през ума да не отговаря на повикването, но все още беше началник на полицията. Ако Уорънър искаше да спори с него, щеше да изключи телефона до сутринта, но ако беше нещо по-спешно...

Натисна зеления бутон и рече:

- Пасторе, тъкмо се канех да си лягам.

- На територията на черквата има бездомник - каза Уорънър. - Крещи нещо за убийство.

Мамка му.

- Идвам.

Морланд погледна към жена си.

- Съжалявам.

Но тя вече си беше отишла.

Уорънър затвори. В ъгъла на дневната лежеше тялото на Брайън Джоблин. Бедата на Джоблин беше, че се намираше в къщата на Уорънър, когато мъжете пристигнаха, и че посегна към пистолета си още щом ги видя. Умря веднага. Напоследък той бе хвърлил око на най-голямата дъщеря на Уорънър, Рут, от което Уорънър бе дълбоко разстроен. Изглежда, че този проблем вече беше решен.

Но наблизо стояха съпругата и децата на Уорънър, с насочен към тях пистолет. Друг, не много различен на вид, бе само на сантиметри от неговото лице. Фиксираше ли погледа си върху дулото, а той го фиксираше, защото то беше много, много близо до него, маскираното лице на мъжа, който държеше оръжието, се размазваше. Можеше да вижда ясно само едното или другото, но не и двете едновременно: или инструмента за убиване, или човека, който можеше да го остави жив.

- Добре се справи.

Уорънър не можеше да отговори. Единственото, което съумя да направи, бе да не позволи на гласа си да трепне, докато говореше с Морланд. Успя да събере малко слюнка в устата си и си върна гласа.

- Какво ще стане със семейството ми?

- Нищо - отговори мъжът с пистолета. - Макар че не мога да обещая същото и за теб.