![Вълкът през зимата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/7/vlkt-prez-zimata-bg-download.jpg)
Вълкът през зимата [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #12
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547338852
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вълкът през зимата [bg]». Краткое содержание книги:
Соулби разбираше какво се случва. Ако се оттегли от съвета, щеше да се лиши от цялата власт, с която бе разполагал досега. Нямаше да има никаква защита.
И в даден момент Морланд щеше да се разправи с него. Щеше да го направи, защото, жив, той винаги щеше да е заплаха за него. Колдър Айтън нямаше да живее още дълго, а Люк Джоблин бе на страната на Морланд, и може би не от вчера. Само Соулби знаеше в подробности какво бе вършено в името на съвета и какво бе вършил самият Морланд.
- А ако откажа да се оттегля?
Соулби забеляза движение между дърветата и видя, че много от членовете на старите фамилии не бяха напуснали района на гробището. Наблюдаваха ги от гората и когато той погледна към тях, започнаха да се обръщат с гръб към него, един по един, докато престана да вижда лицата им. И тогава, едва тогава, започнаха да се разотиват.
- Волята на хората ще надделее, Томас - каза Морланд и Соулби разбра, че е сам.
Морланд се усмихна тъжно и си тръгна. Соулби не помръдна от мястото си, докато не видя колата на Морланд да потегля и вече бе сигурен, че той не е наблизо. Чак тогава отиде при съпругата си оттатък оградата.
- Какво ти каза? - попита Констанс.
- Искам да отидеш при Беки и Джош и да останеш при тях - каза той.
Беки беше най-голямата им дъщеря. Живееше в Портсмът. Съпругът ѝ Джош беше племенник на Колдър Айтън. Соулби му вярваше.
- Не. Няма.
- Ще отидеш. Всичко това ще отмине, но за известно време ще бъде трудно. Не мога да се тревожа за теб, докато опитвам да оправя нещата.
- Не - каза тя, - не, не...
Разплака се. Той я прегърна.
- Нищо няма да ми се случи. Всичко ще е наред.
Констанс замина същия следобед. Беки дойде с колата да я вземе. Опита се да разпита баща си, но той не ѝ отговаряше, а тя познаваше нравите в Проспъръс твърде добре, така че засега престана да задава въпроси.
Соулби си наля чаша бренди. Седна и се загледа в залеза. Додряма му се, но не заспа.
Люк Джоблин бе този, който дойде да се разправи с него, малко след осем. Синът му Брайън чакаше на задната седалка, видя го, когато Люк отвори предната врата и осветлението вътре се включи. Можеше да се бие с тях, но какъв смисъл би имало? И без това вече беше оставил стария колт под възглавницата на съпругата си. Тя щеше да го намери там и щеше да разбере.
- Хайде, Томас - каза Люк кротко, но твърдо, както се говори на възрастен роднина, който отказва да стори онова, което е най-добро за него. - Време е...
56
Обаждането дойде на следващата вечер, когато Морланд се готвеше да си ляга. Току-що бе излязъл от банята и бе облякъл долнището на пижамата и стара фланелка на „Ред Сокс“47. Тихичко хапваше сандвич в тъмното, преди да се мушне в леглото и може би да прекара някой и друг приятен момент със съпругата си. Не бяха се любили повече от седмица - по понятни причини не бе имал настроение за това. На жена му не ѝ беше приятно, когато яде късно нощем, но той беше на мнение, че онова, което не ѝ е известно, или не може да докаже, няма как да я наскърби. Мина му през ума, че същото важи и за много други неща.
Току-що се бе върнал от посещение при онази кучка, жената на Соулби Констанс, в дома на дъщеря ѝ, придружаван от Люк Джоблин и трима представители на най-старите фамилии. Похвалили бяха прекрасните ѝ внуци и чудесната къща, в която живеят дъщеря ѝ и зет ѝ, защото най-ефикасната закана беше онази, която съвсем не звучи като закана, онази, която извиква във въображението лоши картини. Беки, дъщерята на Констанс, предложи кафе, но никой не пожела.
Когато приключиха с любезностите, Констанс попита Морланд:
- Какво сте направили с Томас?
- Нищо - отвърна той. - Искаме само да не ни мъти водата, докато не минат изборите. Не ни трябва в града, та да пречи, а ти знаеш, че ще пречи. В безопасност е.
Изборите за градски съвет бяха определени за събота. Те се провеждаха винаги в събота, просто за да е сигурно, че ще могат да гласуват възможно най-голям брой хора.
- Защо не ми се обади?
- Щом като искаш да ти се обади, ще го накараме - каза Люк Джоблин. С преливащ от добронамереност, успокояващ тон. - Принудени бяхме да му вземем телефона. Разбираш защо.
Ако Констанс Соулби разбираше, по нищо не ѝ личеше.
- Нямате право - каза тя, - нямате право.
- Градът се променя, госпожо Соулби - отвърна Морланд. - Едва се съвзехме от трагедиите през последните две седмици. Това не бива да се случва отново. В Проспъръс не бива да се пролива повече кръв. Старият градски съвет и всичко, което стори той, трябва да бъдат оставени в миналото. Трябва да намерим начин да оцелеем в двайсет и първия век.
47
Бостънски бейзболен отбор. - Бел. прев.