Вълкът през зимата [bg]

Второто бе, че не виждаше и следа от скитник.

Морланд не извика Уорънър. Не беше и нужно. Вече го виждаше, коленичил на вратата на черквата. Зад него стоеше висок мъж със скиорска маска. Той държеше пистолет, насочен към главата на пастора.

- Началник Морланд - каза мъжът. - Радвам се, че успя да дойдеш.

Морланд си помисли, че гласът му е като на чернокож. Проспъръс нямаше чернокожи жители. В такъв бял щат това не беше необичайно. Мейн бе едно от малкото места, където никой не можеше да вини чернокожите за престъпността. Белите сами си вършеха тази работа. Вдигна пистолета и каза:

- Свали оръжието.

- Огледай се, началник - отговори мъжът.

Морланд рискува да хвърли поглед около себе си. От мрака в гробището изплуваха още трима мъже, също маскирани. Двамата бяха въоръжени и оръжията им сочеха към него. Третият носеше макара с жици и когато я видя, Морланд за пръв път забеляза кабелите, които кръстосваха гробището и висяха над някои от надгробните камъни. Премести се малко надясно и видя една от дупките, които бяха събудили такъв интерес у следователите от щатската полиция, когато бяха дошли да търсят Кейли Мадсън. Дълга жица навлизаше в дълбините ѝ.

- Какво правите? - попита Морланд.

- Свързваме последните термични и пластични взривни устройства - каза мъжът. - Готвим се да разрушим вашия град, като започнем оттук. Сега остави пистолета. Искам да поговорим. Пасторът ми разказа доста неща за теб.

Но Морланд нямаше намерение да говори с когото и да било.

Вместо това направо започна да стреля.

На „Мейн Стрийт“ в Проспъръс не живееше никой. Тя бе отделена само и единствено за бизнеса. Когато наближи полунощ, по улицата и в сградите около нея не бе останала жива душа.

Един по един от сенките започнаха да излизат мъже, общо осмина. Водеше ги Роналд Стрейдиър. Лицето му, както и лицата на останалите, бе скрито. Редом с него вървеше Шейки.

- Сигурен ли си, че нямаш нищо против да извършиш това? - попита го Роналд.

- Сигурен съм - отвърна Шейки. Той държеше в здравата си ръка възпламенител. От изток духаше студен вятър. Това бе хубаво, така огънят щеше да се разгори по-бързо.

Чу се шум от счупване на стъкло.

Минути по-късно Проспъръс пламна.

Морланд тичаше с всичка сила. Куршуми се забиваха в надгробните камъни, свистяха покрай ушите му и изчезваха някъде в гората оттатък. Движеше се приведен, използвайки паметниците за прикритие, стреляше, тичаше на зигзаг и отскачаше, но не спираше нито за миг. Тези мъже имаха числено превъзходство и можеха лесно да го обкръжат и убият. Така или иначе, не можеше да остане в гробището, защото всеки момент щеше да последва мощна експлозия.

Не тръгна към портата. Това би било твърде предсказуемо. Вместо това хукна към оградата и се прекатери през нея. Куршум го улучи в лявата мишница, но той не спря. Гората беше пред него и той се потопи в мрака ѝ. Позволи си да погледне назад само веднъж и видя, че вратата на черквата вече е затворена. Стрелбата бе спряла и в тишината чу гласа на Уорънър, който пееше зад старите каменни стени. Някак си беше успял да се заключи вътре.