Вълкът през зимата [bg]

- Ти самата ми каза, че работят само за града. Не може да има друга причина за онова, което се случи с тях.

Тя отмина казаното от него с махване на ръката.

- Може да са се изкушили да приемат други поръчки, без ние да знаем. Дори и да не са го направили и някак си да са били проследени заради детектива, те не биха ни предали.

- Напротив, биха го направили, за да спасят детето си.

Но Хейли Кониър нямаше деца и очевидно никога не бе изпитвала желание да бъде майка, така че във въображението и емоционалната ѝ нагласа нямаше място за любов към дете.

- Хейли - каза Морланд е леко повишен тон, - следващата им стъпка ще е да дойдат тук. Сигурен съм в това.

Искаше му се да добави: „И то по твоя вина. Предупредих те. Казах ти да не предприемаш подобни действия. Обичам този град не по-малко от теб. Дори убивах заради него. Но ти мислиш, че каквото решение и да вземеш, каквото и да е от полза за теб, то е от полза и за Проспъръс, и тук не си права. Ти си като френския крал, който казвал, че той е държавата, но народът накрая го опровергал, като отрязал главата на негов потомък“.

Морланд не беше единственият, който мислеше така. Имаше и други. Времето на настоящия общински съвет изтичаше.

- Ако дойдат, ще се справим с тях - каза Хейли. - Ще...

Но Морланд вече дори не я слушаше. Отнесъл се беше нанякъде. Не спеше добре и когато задрямваше, видения с вълци изпълваха сънищата му. Той извади носна кърпа от джоба си. Хейли Кониър продължаваше да говори, четеше му лекция за историята им, за неговите задължения към града, за мъдростта на съвета. Грачеше като стара гарга. Спомена нещо за заемания от него пост и че никой не бил незаменим. Възможно било да бъде изпратен в дългосрочен отпуск.

Той се изправи. Костваше му големи усилия. Усещаше тялото си невероятно тежко. Погледна носната кърпа. Защо я беше извадил от джоба? А, да, спомни си. Застана зад Хейли Кониър, сложи кърпата върху носа и устата ѝ и стисна. Същевременно обви около нея лявата си ръка, държейки я прикована към стола, подобните ѝ на клечки ръце притиснати до тялото. Тя се съпротивляваше, но Морланд бе едър мъж, а тя бе старица в края на дните си. Не я гледаше в очите, докато я убиваше. Гледаше през прозореца към дърветата отвън в двора. Виждаше тъмните зимни пъпки на най-близкия явор. Скоро те щяха да отстъпят пред червените и жълтите цветя на ранната пролет.

Хейли Кониър се метна рязко на стола. Той усети как душата ѝ излетя и помириса смъртта ѝ. Отдръпна ръката с кърпата и огледа носа и устата ѝ. Нямаше видими следи от насилие. Леко зачервяване, където беше затискал ноздрите, но нищо повече от това. Остави я да падне напред върху масата и се обади на Франк Робинсън, който ръководеше единствената частна клиника в града и който също беше на мнение, че е време да се направи промяна. От Робинсън щеше да излезе добър общински съветник.