Вълкът през зимата [bg]

Би трябвало да се чувства потиснат, но като се изключат последните мигове на Кейли Мадсън, нищо не бе натоварило особено психиката му, защото можеше да оправдае пред себе си всяко от тези убийства. С бягството си Хари Диксън не му бе оставил друг избор, освен да го ликвидира. Накрая той все щеше да каже на някого за Ани Бройър и как се бе стигнало до смъртта ѝ в град Проспъръс. Колкото повече се отдалечаваха хората, толкова повече се охлабваше хватката на града. Това се отнасяше за всяка религиозна система. Вярата се поддържаше от близостта на другите вярващи.

Отвън спря кола и Морланд видя Франк Робинсън да слиза от нея. Искаше му се да може да се качи на своята и да се махне оттук, но вече бе стигнал твърде далеч. Дойде му наум реплика от пиеса, или по-скоро смътен спомен за реплика. Вероятно беше от гимназията, защото от двайсет години не бе стъпвал в театър. Като че ли беше от Шекспир и смисълът ѝ се свеждаше до това, че ако нещо трябва да се направи, най-добре е да се направи бързо.

Ако можеше да се избави от Соулби, съветът щеше да бъде негов.

Съветът и градът.

Новината за смъртта на Хейли Кониър стигна до вестниците, както всичко, касаещо Проспъръс в последно време. Преобладаващото мнение бе, че сърцето на възрастната жена не е издържало на неприятностите, връхлетели нейния град, макар да имаше и такива, които не го споделяха.

- Господи - каза Ейнджьл, - ако продължават така, няма да ни остане нито един човек за убиване.

Търпението на Луис не спираше да го изненадва. Още стояха в Портланд и нищо не бе предприето срещу Проспъръс.

- Мислиш ли, че е било по естествени причини, както твърдят? - попита той.

- Смъртта винаги е по естествени причини, ако се постараеш да ги откриеш.

- Нямам предвид това.

- Ще съм изненадан, ако не е умряла, кроейки още нещо - каза Луис. - Зила Донд каза, че заповедта да се удари Паркър е дошла от градския съвет, и по-точно от тая Кониър. Сега тя е мъртва. Ако бях член на този съвет, щях да започна да заключвам вратата си нощем. Това е като при Шерлок Холмс. Нали знаеш, след като изключиш невъзможното, онова, което остане, колкото и невероятно да изглежда, е истината.

- Не го разбирам - каза Ейнджъл.

- Когато всички други в стаята са мъртви, единственият останал жив, колкото и почтен да изглежда, е убиецът.

- Точно така. Имаш ли предвид някого?

Луис отиде до масата в трапезарията. Върху нея бяха подредени множество фотографии: изгледи от града, сгради и множество граждани. Някои от тях бяха направени от японските „туристи“, други - копирани от уебсайтове. Луис отдели от останалите снимките на петима мъже.