Вълкът през зимата [bg]

Когато ковчегът бе спуснат в гроба, на съветниците, подпомагани от Морланд и Уорънър, бе предоставено да го засилят. Това бе знак на уважение, но нямаше как да не напомни на Морланд за последния път, когато беше въртял лопата, заравяйки труп. Хората от града започваха да се разотиват. В общината, където щяха да се разказват спомени за Хейли Кониър, бяха организирали възпоменание с чай и кафе, но разговорите неминуемо щяха да се насочат към изборите за нови градски съветници. Освен това никой не искаше да пропусне възможността да поклюкарства под траурния флаг: отсъствието на Томас Соулби до сутринта преди погребението не бе останало незабелязано и напрежението между него и началник Морланд бе всеизвестно, макар самата причина за изблика на враждебност - принудителното оттегляне на Хейли Кониър от този свят - да оставаше в тайна.

Морланд настигна Соулби някъде по средата на черковния двор. Сграбчи го за ръката, дръпна го встрани от портата и каза:

- Томас, да повървим малко заедно.

Съпругата на Соулби го чакаше вън от оградата. Когато го приближи, Морланд помисли, че тя ще се хвърли да защитава мъжа си, но Соулби вдигна ръка да ѝ каже, че всичко е наред. Ако Морланд имаше намерение да му стори нещо, щеше да го направи в друг ден, при други обстоятелства.

- Липсваше ни - каза Морланд. - Отсъствието ти бе ненавременно. Градът беше в траур. Очакваше съветът да вземе нещата в ръцете си, а съветът, на свой ред, очакваше ти, като най-възрастен, да сториш това, но тебе те нямаше.

Соулби не смяташе да обвинява Лукас Морланд в убийство, не и тук, нито пък някъде другаде. Все още беше възможно да оцелее след всичко това и дори да обърне ситуацията в своя полза. Тримата кандидати за членове на съвета бяха сравнително млади и податливи на манипулации. Не бяха негови хора, но не бяха и хора на Морланд. Не виждаше никаква причина Морланд да го нападне, макар да не бе много далече от тази мисъл, защото на Морланд можеше и да не му трябва причина, за да стори това.

- Имах да приключвам някои неща. - каза Соулби.

- Ще възразиш ли, ако попитам какви?

- Частни. Лични.

- Сигурен ли си? Защото, ако е свързано с града, аз наистина трябва да знам за това. Моментът е деликатен. Всички трябва да се държим един за друг.

Соулби спря и се изправи лице в лице с него.

- Какво искаш, началник Морланд?

- Искам да се откажеш от своето място в съвета.

- Знаеш, че това е невъзможно. Според правилата...

- Правилата се промениха. Съветът се събра, докато те нямаше.

- Не е имало съвет. Двама души не са кворум.

- Както казах, моментът е деликатен. Ние не знаехме какво се е случило с теб, а жена ти не ни помогна особено. Трябваше да се вземат решения. Колдър Айтън и Люк Джоблин се съгласиха с временните мерки до избирането на нов градски съвет и с приемането на тези правила за постоянни. Мандатът на съветниците няма да е пожизнен и никой съветник няма да има правото да бъде избиран за повече от два последователни мандата. Бих те информирал за тези промени по-рано, ако можех да те намеря.