Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Вълкът през зимата [bg]
Вълкът през зимата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вълкът през зимата [bg]

Электронная книга - «Вълкът през зимата [bg]». Краткое содержание книги:

Градчето Проспъръс в щата Мейн се радва на благоденствие във времена, когато всички останали трудно оцеляват. Жителите му са заможни, а бъдещето на децата му – обезпечено. Проспъръс отбягва чуждите хора, но се грижи добре за своите. Всичко там се върти около старата черква, пренесена от Англия камък по камък от основателите на селището преди няколко века. Но един мъртъв бездомник и изчезналата му дъщеря привличат в Проспъръс неумолимия частен детектив Чарли Паркър, спохождан от духовете на своите убити близки. Паркър е опасен мъж. Действията му се направляват от състрадание, ярост и желание за мъст. В негово лице градчето и неговите закрилници срещат заплаха, многократно по-голяма от всяка друга в дълголетната им история, а в лицето на добре устроените и защитени жители на този малък град в щата Мейн Паркър ще се сблъска с най-злонамерените си противници. Чарли Паркър трябва да умре, за да може Проспъръс да оцелее – Проспъръс и тайната, скрита под старата черква...
1 ... 131 132 133 134 135 136 137 138 139 ... 146
Перейти на страницу:

Сега, в тишината на музея, Прайър говореше по телефона с Главния Крепител.

- Кой уби съпрузите в Ашвил?

- Не знаем със сигурност - каза той, - но предполагаме, че са били любимите помощници на Паркър.

- Добре са направили, че са открили онова, което ние не успяхме.

- Бяхме на крачка. Кръвта на двамата Донд още не беше изтекла на пода в къщата им, когато научих техните имена.

- Значи, спестили са ни усилията да ги убиваме.

- Така излиза. А сега какво?

- Сега ли? Нищо.

Прайър бе изненадан.

- А Проспъръс?

- Ще оставим приятелите на Паркър да довършат, каквото са започнали. Защо да се намесваме, след като те ще свършат работата вместо нас? - Главният Крепител се засмя. - Дори няма да е нужно да им плащаме.

- А после?

- После всичко продължава постарому. Ти пак ще изкупуваш мини.

„Да, помисли си Прайър. Ще изкупувам, и още как.“

53

Лукас Морланд имаше чувството, че за няколко дни се е състарил с години, но за пръв път започваше да вярва, че Проспъръс може да остане чист и неопетнен, поне от гледна точка на правосъдието. Мейнската щатска полиция не се беше свързвала с него от четиресет и осем часа и следователите ѝ вече не безпокояха неговия град. Една история придобиваше все по-голяма тежест: че Хари Диксън, който бил депресиран и имал финансови проблеми, е убил жена си и нейната полусестра, съпруга ѝ, а вероятно и племенницата си, и накрая е обърнал пистолета към себе си. Щателните издирвания в града и околностите не бяха открили никаква следа от Кейли Мадсън. Щатската полиция дори бе направила повърхностен оглед на гробището под зоркия поглед на пастор Уорънър. Единственият напрегнат момент беше, когато бе открито леко разровено място недалече от стените на черквата, но при последвалото разкопаване бяха открити само останки от нещо, което беше прието за дупка на някакво животно -твърде тясна, това поне изглеждаше очевидно, за да побере тялото на млада жена.

Освен това го тревожеше и случаят с детектива. Нападението над него бе извършено нескопосано и точно както беше предупреждавал, бе повлякло след себе си поредица други събития, чиято кулминация бе убийството на съпрузите Донд. Морланд не знаеше как са били открити. Нито пък дали са си държали езиците, преди да умрат, или са си признали всичко в опит да се спасят, или, по-вероятно, да спасят своя син, който се е намирал в плен, докато са ги убивали в собствения им дом. В най-добрия случай хората, търсещи възмездие за стрелбата по детектива, сега се намираха на крачка от Проспъръс. Той се беше опитал да накара Хейли Кониър и останалите да проумеят в каква опасност се намират, но те отказваха да приемат предупрежденията му. Мислеха си, че са взели мерки да защитят града и че градът на свой ред ще защити тях. Защо да не ги защити? Нали в края на краищата му бяха дали момиче?

Сега отново беше в къщата на Кониър, седеше на същата маса в същата стая, пиеше чай от същите чаши. През дърветата струеше слънчева светлина. Беше първият истински топъл ден от месеци насам. Въздухът трептеше от галещи слуха звуци на топящи се сняг и лед, напомнящи тихото тиктакане на часовници.

- Ти се справи добре, Лукас - каза Кониър, посръбвайки от чая си. Морланд почти не беше докоснал своя. Започнал бе да ненавижда всеки миг, който прекарваше в присъствието на Кониър. - Не мисли, че съветът не оценява усилията ти.

Морланд бе тук само защото онзи стар негодник Кинли Ноуел най-сетне бе предал богу дух. Умрял бе тази сутрин в ръцете на дъщеря си. Смъртта му бе по-спокойна, отколкото заслужаваше. Морланд беше на мнение, че Кинли Ноуел бе страдал от тежка недостатъчност на човещина дори по стандартите на град, който храни дупка в земята с млади жени.

Ала смъртта на Ноуел му даваше може би последна възможност да вкара малко разум в главата на Хейли Кониър. На съвета му трябваше нов член, но тя бе отхвърлила предложението починалият да бъде заместен от младата адвокатка Стейси Уокър, въпреки че повечето от другите градски съветници искаха нея. Вместо това твърдо стоеше зад Даниъл Купър, който не беше много по-млад от Ноуел и бе един от най-твърдоглавите и тесногръди градски старейшини. Дори след всичко, което се беше случило, Кониър не прекратяваше опитите да укрепи позицията си.

- Само трябва да останем заедно още малко - продължи тя - и после всичко това ще отмине.

Кониър знаеше защо е дошъл Морланд, но нямаше намерение да се отклонява от своя курс. Вече го бе информирала, че Стейси Уокър ѝ се струва твърде млада и твърде неопитна, за да бъде приета в съвета. Трудните времена искали стари глави, така му бе казала. Той не знаеше дали си го е измислила, или наистина има такава поговорка, но в никакъв случай не можеше да се съгласи с нея. Тъкмо старите глави им бяха навлекли всичките тези неприятности. Градът се нуждаеше от ново начало. Спомни си за Ани Бройър и въпроса, който му бе дошъл наум, след като двамата с Хари Диксън бяха прекарали онази студена нощ, погребвайки я.

1 ... 131 132 133 134 135 136 137 138 139 ... 146
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)