Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Жената внимателно се вгледа в Лито, плъзгайки очи по дължината на тялото му; спря за малко на късите остатъци от някогашни крака и задържа вниманието си върху ръцете и дланите, преди да се върне отново и окончателно на лицето.

— Признаваните от теб летописи ни казват, че всички от рода на атреидите са наследници на Бог-Императора и сестра му Ганима — каза тя. — А в Устната История се твърди друго.

— Тя говори истината. Вашият прародител е Харк ал-Ада. Гани и аз бяхме женени само на думи с цел да се укрепи властта.

— Може би като сватбата ти с иксианката?

— Различно е.

— Ще имате ли деца?

— Никога не съм могъл да имам деца. Избрах пътя на метаморфозата още преди това да беше възможно.

— Значи, бил си момче, а после… — тя посочи към туловището му — това…

— И нищо междинно.

— Но как може дете да направи такъв избор?

— Бях едно от най-възрастните деца, съществували някога във вселената. Другото беше Гани.

— Да, легендата за наследените от теб памети!

— Напълно вярна е. До един сме там. Да не би Устната История да го отрича?

Тя рязко се обърна и остана с гръб към него. Отново се почувства привлечен от толкова характерния човешки жест — отхвърляне, съчетано с пълна уязвимост. След малко Сиона се обърна и се вгледа в чертите на лицето му, оградено от гънките на качулката.

— Изглеждаш като атреид — каза тя.

— Такъв съм точно толкова, колкото и ти.

— Невероятно стар си… А защо не си набръчкан?

— Нищо от мен, което е човешко, не остарява по нормалния начин.

— Затова ли си постъпил така със себе си?

— За да се радвам на дълъг живот? Не.

— Трудно ми е да разбера как е възможен подобен избор — промълви тя и продължи малко по-високо: — Да не познаеш никога любовта…

— Говориш глупости! Имаш предвид не любовта, а секса.

Сиона сви рамене.

— Мислиш, че най-страшното за мен бе отказът от секс? Не, голямата загуба е много по-различна.

— Каква? — с нежелание попита тя, издавайки колко силно е затрогната.

— Вече не мога да бъда сред приятели, без те да ми обърнат специално внимание. Вече не съм един от вас. Самотен съм. Любов ли? Мнозина ме обичат, но формата на тялото ми ме разделя и с тях. Сиона, между нас има пропаст, над която не дръзва да хвърли мост никое човешко същество.

— Даже и иксианката?

— Тя го иска, въпреки че е невъзможно. Защото не е от атреидите.

— Да разбирам ли, че аз бих могла… — Сиона посочи с пръст към гърдите си.

— Само ако наоколо имаше достатъчно пясъчни твари. За жалост, всички са събрани върху плътта ми. Но ако умра…

Тя широко завъртя глава в ням ужас от изреченото.