Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
В този час Флорентино Ариса вече знаеше каква ще бъде всяка от следващите му стъпки. Всъщност не се докачи от хулите, нито се хвана да изяснява незаслужените обиди, които можеха да бъдат още по-остри, като познаваше характера на Фермина Даса и сериозността на мотивите й. Интересуваше го само едно: че писмото само по себе си му даваше възможност и право да отговори. Нещо повече: изискваше отговор. Така че животът сега бе стигнал предела, към който той искаше да го доведе. Всичко останало зависеше от него, а беше уверен, че собственият му ад, продължил повече от половин век, му бе отредил още много изпитания на живот и смърт, които той бе готов да посрещне с повече плам, болка и любов от досегашните, защото щяха да бъдат последни.
Пет дни след като получи писмото на Фермина Даса, влизайки в службата си, той изпита чувство, че се понася във внезапната и необичайна празнота на замлъкналите пишещи машини, чието дъждовно почукване се забелязваше по-малко, отколкото мълчанието им. Имаха почивка. Когато тракането им се възобнови, Флорентино Ариса надникна в стаята на Леона Касиани и я загледа, седнала пред собствената си машина, която се подчиняваше на пръстите й като човешки инструмент. Тя усети, че я наблюдават, и погледна към вратата с ужасната си слънчева усмивка, но не престана да пише, докато не завърши изречението.
— Кажи, лъвице на душата ми — запита я Флорентино Ариса, — как би се чувствувала, ако получиш любовно писмо, написано на тоя инструмент?
Тя, която вече от нищо не се учудваше, направи жест на истинска изненада.
— Виж ти! — възкликна тя. — Това изобщо не беше ми хрумвало.
Поради тая причина не можа да намери друг отговор. И Флорентино Ариса досега не се бе замислял по въпроса и реши да рискува. Понесе вкъщи една пишеща машина сред сърдечните шеги на подчинените си:
„Стар папагал не се научава да говори.“ Леона Касиани, която се въодушевяваше от всякакви новости, пожела да му дава уроци по машинопис вкъщи. Но той беше противник на методичното обучение още от времето, когато Лотарио Тугут искаше да го учи да свири на цигулка по ноти със заплахата, че ще му трябва поне една година като за начало, пет — за да го допуснат в професионален оркестър, и цял живот по шест часа на ден, за да свири добре. Но той успя да склони майка си и тя му купи една цигулка като за слепец, та с петте основни правила, на които го научи Лотарио Тугут, той след по-малко от година дръзна да свири към хора на катедралата и да изпраща серенади на Фермина Даса откъм гробището на бедните според посоката на вятъра. След като бе постигнал това на двадесет години с нещо тъй трудно като цигулката, не виждаше защо на седемдесет и шест да не се справи с такъв инструмент само за един пръст като пишещата машина.
Така и стана. Необходими му бяха три дни, за да научи разположението на буквите по клавишите, още шест да свикне да мисли, докато пише, и още три, за да завърши първото си писмо без грешки, след като накъса половин топ хартия. Започна с тържественото обръщение „Сеньора“ и се подписа с инициалите си, както правеше в парфюмираните писъмца от младостта си. Изпрати писмото по пощата, в плик с траурни винетки, както подобаваше за скорошна вдовица, и без да отбелязва на гърба името на подателя.
Писмото беше шест страници, напълно различно от всички, които изобщо бе писал. Не притежаваше нито тона, нито стила, нито риторичния повей от първите години на любовта и съдържанието му беше толкова рационално и добре премерено, че ароматът на гардения ставаше излишен. До известна степен то най-много се доближаваше до търговската кореспонденция, която така и не бе успял да усвои. След години щеше да се смята почти обидно, ако едно лично писмо е написано на машина, но тогава пишещата машина все още беше канцеларско животно без своя етика, чието опитомяване за лично ползуване не беше предвидено в учебниците за добри обноски. Изглеждаше по-скоро като дързък модернизъм и така навярно го бе изтълкувала Фермина Даса, защото във второто си писмо до Флорентино Ариса, написано, след като бе получила над сто и четиридесет негови, тя започваше с извинение за неразбираемия си почерк, тъй като не разполагала с по-напредничави средства за писане освен стоманеното перо.