Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
В същото време продължаваше да води обичайния си начин на живот. Предвиждайки благосклонен отговор, той започна отново ремонт на къщата, за да бъде достойна за тази, която можеше да се счита нейна стопанка и господарка още от деня на купуването й. Посети още няколко пъти Пруденсия Питре не само в самотните си нощи, а по най-различно време на деня, както й бе обещал, за да й докаже, че я обича въпреки вредите, нанесени от възрастта. Продължи да минава покрай къщата на Андреа Варон, докато видя светлината в банята загасена — и се постара да бъде в тон с лудостите й в кревата, за да не наруши ревността в любовта, подтикван от убеждението си, че тялото живее, докато човек е жив.
Единствена засечка се получи в отношенията му с Америка Викуня. Беше наредил на шофьора да продължава да я взима всяка събота в десет сутринта от интерната, но се чудеше какво да я прави до неделя вечер. За първи път не се загрижи за нея и тя усети промяната. Той пращаше прислужничките да я водят на кино, на концертите в детския парк, на благотворителните томболи или й измисляше неделни програми със съученичките й, за да не я води в рая, скрит зад службата му, където тя искаше винаги да се върне, откакто я заведе първия път. Обвит в мъглявините на възобновените си илюзии, той не си даваше сметка, че едно момиче може да се превърне в зряла жена само за три дни, а бяха минали три години, откакто той я посрещна на моторния платноход от Пуерто Падре. Колкото и да се опитваше да подслади промяната, за нея тя бе жестока, но не можеше да проумее причината. Когато в сладкарницата й заяви, че възнамерява да се жени, издавайки й една истина, тя за миг изпадна в паника, но после й се стори тъй абсурдно, че го забрави напълно. Много скоро обаче разбра, че той се държи, сякаш е истина, избягва я без обяснения, като че ли не беше шестдесет години по-стар, ами шестдесет по-млад от нея.
Една събота следобед Флорентино Ариса я намери в спалнята си да пише на машината, и то доста умело, защото учеше машинопис в училище. Бе изписала механично повече от половин страница, но една изплъзнала се фраза издаваше душевното й състояние. Флорентино Ариса се наведе над рамото й, за да види какво пише. Тя се смути от мъжката му топлина, от пресеченото му дишане, от парфюма на дрехите му, същият като на възглавницата му. Вече не беше току-що пристигналото момиченце, което той разсъбличаше с бебешки залъгалки: първо обувчиците за мечето, после ризката за кученцето, после гащичките на цветенца за зайчето и сега една целувчица сладка за татко. Не: сега тя беше пълноценна жена, която обичаше да поема инициативата. Продължи да пише само с един пръст на дясната си ръка, а лявата плъзна по крака му, заопипва го, усети го как въздъхна от желание, старческото му дишане стана тежко и трудно. Тя го познаваше: оттук нататък не можеше да се владее, разсъдъкът му се разпадаше, оставяше се изцяло на нея и не намираше път назад, докато не стигнеше края. Тя го заведе за ръка до леглото като нещастен слепец на улицата и го разкъса парченце по парченце с лукава нежност, сложи му сол на вкус, пипер на мирис, една скилидка чесън, ситно накълцан лук, сок от един лимон, дафинов лист, докато го нагоди на вкус в тавата и фурната — нагрята на нужната температура. Нямаше никой в къщата. Прислужничките бяха излезли, а дърводелците и зидарите, които правеха ремонта, не работеха в събота: светът беше изцяло за тях двамата. Но той излезе от екстаза на самия ръб на пропастта, отстрани ръката й, изправи се, каза с треперещ глас:
— Внимателно, нямаме предпазители.
Тя остана дълго да лежи по гръб, замислена, и когато се върна в интерната един час по-рано, гневът й не разрешаваше даже да заплаче. Беше наострила обонянието си, беше наточила ноктите си, за да намери следите на скритото зайче, отровило живота й. Флорентино Ариса допусна още една мъжка грешка: реши, че тя се е убедила в безполезността на целите си и е решила да го забрави.
Той беше зает изцяло със своя проблем. Шест месеца по-късно той все още не бе получил нито знак и една нощ се въртя в кревата до съмнало, залутан в пустинята на една по-различна безсъница. Мислеше, че Фермина Даса сигурно е отворила първото писмо заради невинния му вид, но като е видяла познатите от младостта й инициали на подписа, е хвърлила писмото в огъня, без да си направи труда дори да го скъса. Достатъчно й е било навярно само да види пликовете и на следващите писма, за да стори същото, без да ги отваря, и така щеше да продължава до веки веков, а пък той вече наближаваше края на своите писмени размисли. Не вярваше, че може да съществува жена, способна да устои на любопитството към половин година всекидневни писма, без да се поинтересува поне с какъв цвят мастило са написани. Но ако съществуваше макар една такава жена, то можеше да бъде само тя.