Любов по време на холера

— Аз ще се женя.

Тя го погледна в очите с искрица съмнение, спряла във въздуха лъжичката, но веднага се окопити и се засмя.

— Лъжеш — каза тя. — Старчоците не се женят.

Следобед той я остави в интерната точно за вечернята след упорития дъжд, след като гледаха заедно куклен театър в парка, обядваха прясна пържена риба на пристанището, видяха клетките със зверове на току-що пристигналия цирк, накупиха всякакви сладкиши, за да занесе на съученичките си в интерната, и кръстосаха няколко пъти града с открития автомобил, за да почне тя да свиква с мисълта, че той е неин настойник и не вече любовник. В неделя й изпрати автомобила, ако поиска да се разходи с приятелките си, но не се срещна с нея, защото от предишната седмица бе осъзнал напълно възрастта на двамата. Същата вечер реши да напише извинително писмо на Фермина Даса, макар и само за да не се признае за победен, но го отложи за следващия ден. В понеделник, точно след три седмици терзания, той си влезе вкъщи мокър до кости и намери нейното писмо.

Беше осем часът вечерта. Двете прислужнички си бяха легнали и бяха оставили в коридора лампата да свети, за да може Флорентино Ариса да стигне до спалнята. Знаеше, че оскъдната му и блудкава вечеря е на масата в трапезарията, но и малкото глад, който изпитваше, след като толкова дни се бе хранил както случи, се изпари от вълнението при вида на писмото. Ръцете му трепереха и с едва успя да запали светлината в спалнята. Сложи мокрото писмо на леглото, запали нощната лампа и с престорено спокойствие, което беше неговият начин да се успокоява, съблече влажното си сако, закачи го на облегалката на стола, съблече жилетката си, сгъна я добре и я сложи върху сакото, свали черната копринена лента и целулоидната яка, отдавна минали от мода по цял свят, разкопча ризата си до кръста и разхлаби колана, за да диша по-свободно, накрая си свали шапката и я сложи да съхне до прозореца. Изведнъж изтръпна, защото се зачуди къде беше оставил писмото, и толкова се затормози, че като го намери, се изненада, защото не помнеше да го е оставял на леглото. Преди да го разпечата, попи плика с кърпичката си, за да не размаже мастилото, с което бе написано името му, и в това време му хрумна, че тази тайна вече не беше на двама, а поне на трима, защото който и да бе донесъл писмото, сигурно е обърнал внимание, че вдовицата на Урбино едва три седмици след смъртта на мъжа си пише на човек извън техния свят, и то тъй спешно, че не го изпраща по пощата, и предпазливо заръчва да не бъде предадено на ръка, ами да се подпъхне под вратата като анонимна бележка. Не се наложи да къса плика, защото лепилото се беше разтворило във водата, обаче писмото беше сухо: три плътни страници без обръщение и подписани с инициалите на името й по мъж.