Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Все пак се надявам, че изпитвате известно уважение към тоя, за когото ни напомня това изображение. Във върха на силата и благополучието си човек понякога се отнася с пренебрежение към утешенията, които може да ни дари една сила, стояща над човечеството; но тези, които най-често са се възползвали от тях, им въздават полагаемото им се най-дълбоко уважение.
Гувернантката бе извърнала поглед, ала докато, изказваше тези прости мисли, изпълнена дълбоко с чувството, което изразяваше, тя отново обърна замечтаните си очи към Корсаря. Погледът, който срещна, беше сериозен и замислен като нейния. Вдигайки пръст, с леко, почти недоловимо движение, той докосна ръката й и запита:
— Значи според вас ние сами сме виновни, че душите ни са склонни към грях, на който нямаме сили да противостоим?
— Препъват се само тия, които се опитват да вървят сами по пътя на живота. Нали няма да ви обидя като мъж, ако запитам: никога ли не общувате с бога?
— Това име отдавна не се е чувало на този кораб, госпожо, освен за изказване на ония неприлични шеги и ругатни, които не са така цветисти, когато човек си служи с по-прост език. Но какво повече има у себе си неизвестното божество от това, което човешкото въображение е сметнало за нужно да му припише?
— Рече безумец в сърцето си: „Няма бог“ — отвърна тя с толкова твърд глас, че порази слуха дори на тоя, който отдавна бе свикнал с буйството и величието на своята неспокойна професия. — Препаши сега кръста си като мъж. Аз ще те питам и ти ми обяснявай: де беше ти, когато полагах основите на земята? Кажи, ако знаеш?
Корсарят гледаше объркано пламналото лице на говорещата. Навел глава настрана, той произнесе високо, като че по-скоро даваше израз на мислите си, а не продължаваше разговора:
— Много пъти съм чувал това и все пак го чувствувам като свежестта на родния въздух! Госпожо, повторете тези слова; не променяйте нито сричка, ни най-малката интонация на гласа си, умолявам ви.
Макар и смаяна и дори уплашена от молбата, мисис Уилис я изпълни, като предаде свещения език на вдъхновените писачи с плам, който намираше подкрепа в силата на собствената й вяра.
Събеседникът й я слушаше като омагьосан. Почти цяла минута нито погледът, нито позата му не се промениха: той стоеше пред тая, която така просто и така силно изразяваше величието на бога, неподвижен като мачтата, на която се бе облегнал. Гласът й отдавна бе замрял, когато той пое дълбоко дъх и заговори отново.
— Вие ме накарахте с една крачка да измина целия път на живота си изрече Корсарят. — Не знам защо сърцето ми, обикновено твърдо като желязо, сега бие така неравномерно. Госпожо, вашата малка ръчица е способна да укроти една душа, която толкова често е дръзвала…
Внезапно той се спря, очите му, следвайки собствената му ръка, която неволно бе докоснала ръката на мисис Уилис, се впиха в споменатата от него ръчица и той я заразглежда, сякаш изучаваше някаква реликва. После, въздишайки като пробуден от приятно съновидение, се отвърна, оставяйки фразата недовършена.
— Вие искате музика! — възкликна той възторжено. — Тогава ще има музика, макар че симфонията й ще звучи на гонг!
И докато говореше, своенравният и променчив човек, който се опитахме да опишем, заудря този инструмент така бързо и силно, като че искаше да заглуши със звъна му всякакъв отговор. Макар и дълбоко огорчена, че толкова бързо се бе изплъзнал от влиянието, което отчасти бе придобила над него, и тайно раздразнена от безцеремонността, с която бе сметнал за нужно да обяви отново своята независимост, гувернантката съзнаваше, че е необходимо да скрие своето разочарование.
— Разбира се, това не е хармонията, която очаквах — каза тя, когато оглушителните звуци престанаха да ехтят из кораба, — а и, струва ми се, едва ли ще подпомага съня на тия, които са по-малко опасни в койките си, отколкото когато са будни.
— Не бойте се за тях. Морякът спи непробудно дори когато ухото му е близо до амбразурата, от която реве оръдие, ала го събужда зовът на боцманската свирка. Толкова е свикнал той на звуците на гонга, че те му се струват като звуци на флейта; макар и по-силни и по-резки от обикновено, ако може да се каже така, все пак те не го вълнуват. Виж, ако продължавам да удрям, за него това ще бъде тревога за пожар, а тези три удара са просто музика. Нещо като знак за оркестъра. Нощта е тиха и благоприятна за изкуството им, тъй че нека послушаме известно време тези нежни звуци.
Едва изрече тези думи, и тихи акорди на духови инструменти се чуха отвън, където музикантите вероятно се бяха събрали по някакво предварително нареждане на капитана. Корсарят се усмихна, сякаш ликуваше, че така бързо бе доказал деспотичната, или по-право магическа власт, която притежаваше, и като се тръшна на дивана, се заслуша в последвалия концерт.