![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
Той я отблъсна с вик на болка. Почти паднала, Муун се запрепъва, като се опитваше да се измъкне от него.
— Сега ти си прокълнат, Тарендроу! Сега си заразен със сибилската лудост и няма никаква надежда за теб! — Гласът й беше пронизителен.
— Бладуд! Бладуд! — Но ръката му се сключи около врата й. Тя отвори безмълвно уста, а гласът й секна, когато болката я парализира. Той я отблъсна.
Ненадейно един заби острите си нокти през плата на гамашите в крака му. После наведе бивни и ги заби в прасеца му. Тарендроу задърпа Муун из стаята, като риташе злобно, докато най-накрая успя да отхвърли животното. Но когато ръцете му отново се впиха в гърлото й, той неочаквано се препъна назад и загуби сили.
— Ти, кучко! — изфъфли той, изпълнен с ужас. После се хвана за главата, олюля се и рухна безжизнен на пода.
Муун се надвеси над него и промълви със суров глас:
— Най-после си напълно задоволен, невернико. — Тя прескочи безчувственото му тяло и отиде при Гъндалийну, който неуверено се изправи на крака. Опита се да го задържи с изтръпнали, натежали ръце. Видя нова синина да се издува на челото му.
— Б.З, добре ли си?
— Той я погледна недоверчиво.
— Дали съм добре? — Той закри лицето си с шепи. Мина един дълъг момент преди да я прегърне, да я притисне до сърцето си.
— Слава на боговете… слава на боговете, и двамата сме добре.
— Добре, какво мислите, че… правите? — Бладуд се втурна през вратата и спря при вида на проснатото на пода тяло на Тарендроу. Старловете обикаляха около него и ръмжаха заплашително. Тя погледна към Муун и Гъндалийну, които стояха прегърнати. Муун видя въпроса, който се появи в очите й, видя и отговора, който получи, без да пита.
— Ти… ти ли му стори това? — Беше изплашена.
Муун кимна.
Бладуд отвори уста.
— Мъртъв ли е?
— Не. Но когато утре се събуди, ще започне да полудява. Все повече и повече. — Муун неочаквано преглътна.
Бладуд погледна отпуснатото лице на Тарендроу. Вдигна очи и лицето й започва да се изпълва със странна смесица от емоции. Тя бръкна в парката си, извади револвер и го зареди. После се наведе и допря дулото до слепоочието на Тарендроу.
— Не, той няма да полудее — и натисна спусъка. Тялото му се разтресе.
Муун се сепна, усети как Гъндалийну трепери до нея. Но тя не чувстваше никакъв ужас или угризение.
— Добро избавление. — Бладуд прибра револвера. — Казвах му, че ще съжалява, ако се опита да те нарани. — Тя вдигна глава, погледна към тях с нещо по-дълбоко от собственическо чувство и по-силно от разочарование. — По дяволите, сега ти наистина го направи! Когато мама разбере какво се е случило, ще поиска жива да те одере. А тя постига онова, което пожелае, и аз не мога да я спра. Всички смятат, че тя е свещена, пък тя всъщност е само една луда. — Бладуд изтри носа си. — Добре! Добре, не ме гледайте така! Ще ви пусна.
Щом осъзна чутото, Муун се олюля и се свлече на колене.
Зъбатият студ преди зазоряване се впи в Муун през изолиращите дрехи и сиво-кафявата маска на лицето й. Снегът лежеше сребърен под пълнолунието, отвъд зейналата уста на пещерата.
— Никога не съм виждала такава красива нощ!
— Аз също. На никой свят. — Гъндалийну се размърда под термичните одеяла, легнал сред товара на шейната. — И никога няма да видя отново, дори и да доживея до новото хилядолетие. — Той пое дълбоко дъх. Разкашля се мъчително от студения въздух, който нахлу в болните му дробове.
— Млъкни, моля те. — Бладуд се появи отново зад тях за последен път. — Целия лагер ли искаш да събудиш? Ето. — Тя пъхна нещо в скута на Гъндалийну. Муун видя, че това бяха три малки преносими клетки с животни. — Занеси ги обратно на звездното летище. Болни са. Тук аз не мога да им помогна. — Гласът й беше напрегнат като стиснат юмрук. Гъндалийну сложи клетките под одеялата до себе си.
Бладуд отиде при другите клетки с животни, които беше наредила пред входа на пещерата. Тя взе първата и я отключи.
— Ще пусна всички тези диви животни, те не обичат дори теб — каза тя намусено, като гледаше към Муун. От клетката изпърпориха сивокрили птички и се претърколиха изненадани на снега. Те се съвзеха и отлетяха, като приветстваха с цвърчене свободата, тя отвори втората клетка. От нея изскочиха белокожи зайчета, запремятаха се по снега и безшумно хукнаха по лунната светлина.
Бладуд отвори и последната клетка. Разтърси я. Малкият елфокс се изтърколи, като плюеше от възмущение. Тя го ритна с крак на снега.
— Хайде, дявол да те вземе! — Малкото животинче блееше от объркване. Украсената му в сребристо козина настръхна. То се надигна и се заклатушка обратно към топлото и заслона. Но намери крака на Бладуд и като скимтеше, запълзя но ботуша й.