Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Муун отиде по-уверено до едно хвъркато влечуго с остра глава, после до птицата с яркозелена перушина и червена качулка, която лежеше неподвижна в дъното на клетката си. Тя загуби представа за времето и изцяло се отдаде на общуването с животните. Когато най-сетне стигна до последното животно, видя, че малкото дете е заспало на коленете на Бладуд. Бладуд я погледна завистливо.

Муун отмести поглед.

— Аз… аз съм готова да започна транса, Бладуд, когато кажеш.

— Как направи това? — Думите на Бладуд я удариха като камшик. — Защо те идват при теб, а при мен не искат? Те са мои любими домашни животни. Аз ги храня и те трябва да ме обичат. — Детето се събуди от гневните й думи и започна да плаче.

— Това е очевидно — промърмори начумерено Гъндалийну. — Тя се отнася към животните като с човешки същества, а ти третираш човешките същества като животни.

Бладуд се изправи гневно и Гъндалийну настръхна.

— Бладуд… те се страхуват от теб, защото… — Муун се мъчеше да подбере по-меки думи за неприятната истина. — … защото ти се страхуваш от тях — завърши тя направо.

— Аз не се страхувам от тях! Ти се страхуваше от тях.

Муун поклати глава.

— Не в този смисъл. Искам да кажа, че се страхуваш да те видят как се грижиш за тях. — Тя отмести поглед от Бладуд и се обърна отново към клетките.

Надменността изчезна от лицето на Бладуд.

— Е, аз ги храня, правя всичко за тях! Какво друго трябва да правя?

— Да се научиш да бъдеш нежна с тях. Да се научиш, че добротата не е слабост.

Малкото момченце се покатери по крака на Бладуд. Тя го погледна и го погали нерешително с ръка.

Муун отново отиде при клетките, взе животното с бръчките в ръце и насочи цялото си внимание към него.

— Питай ме за тях. Вход… — Муун чу въпроса на Бладуд и го предаде…

… Анализ!

Тя се намери седнала на пода, а чипоносата елфокс беше засмукала плитката й. Муун поглади нейната дебела бяла грива и измъкна плитката от устата й. После внимателно освободи острите й нокти от туниката си и я подаде с две ръце на Бладуд.

— Заповядай — прошепна тихо тя. — Вземи я.

Бладуд неуверено протегна ръце. Малкото животинче безропотно премина от Муун в протегнатите ръце на Бладуд. Тя го притисна до корема си, като го държеше срамежливо. Бладуд се засмя, когато то се промъкна през разтворената й парка и Се настани на топло. Момченцето седеше на краката й, засмукало палеца на едната си ръка. С другата се пресегна към животинчето.

— Нали ти казах… — Муун се намери сред транса в магазин за вносни любими домашни животни от друг свят. Толкова далеч… всички ние, толкова далеч от дома.

— Лисоп, старл, батуинг… — Бладуд заизрежда имената на животните. — Предполагам, че вече зная какво им е на онези — каза тя, като посочи с пръст. — Нямам подходяща храна за тях.

— Лицето й помръкна. — Но ти постъпи добре.

— Тя погледна към Муун, като се постара гласът й да прозвучи одобрително. — Не е ли така, полицай?