Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Муун наблюдаваше как Гъндалийну се изтегна на леглото и се обърна с лице към стената, без да каже нищо.

Бладуд измъкна животинчето от парката си и го хвърли в клетката ядосана. Муун почувства, че Бладуд търси нещо, което бе изчезнало Тя продължаваше да гледа Гъндалийну. Бладуд пусна момченцето и излезе от стаята.

Муун отиде при Гъндалийну и коленичи.

— Б.З.? — Знаеше, че той не желае да го безпокоят и знаеше, че беше длъжна да го повика Докосна рамото му. Почувства как цялото му тяло трепери. — Б.З.

— Остави ме на мира.

— Не.

— За Бога, аз не съм едно от нейните любими домашни животни!

— Аз също! — Тя стисна рамото му.

Той се обърна по гръб и погледна нагоре с безрадостен поглед.

— Мисля, че по-лошо от това не може да стане.

Муун кимна.

— Тогава може би нещата ще започнат да се оправят?

— Няма. — Той поклати глава. — Недей да ми казваш, че има някаква надежда, някакво бъдеще. Не мога да понасям да гледам по-далеч от утрешния ден.

Муун видя разваления инструмент, който Тарендроу беше оставил на пода.

— Можеш ли да го поправиш?

— Със затворени очи — отговори той с кисела усмивка. Вдигна ръце. — Ако имах две здрави ръце. Но нямам.

— Имаш три. — Муун стисна ръцете си като за молитва. — Гъндалийну пое дълбоко дъх и се изправи.

— Тарендроу… — Той преглътна — Тарендроу ме хвана, когато преправях радиото на Бладуд. След като ме обработи, два дни не можех да ходя. — Той прекара ръка през косата си. Муун видя, че отново трепна. — Не зная какво е вършил, докато е бил в града… но на това беше добър.

Муун потрепери, като си спомни как Тарендроу я докосна по лицето.

— За… това ли? — Тя погледна ръцете му, които бяха целите в белези.

— За всичко. — Той поклати глава. — Аз съм от аристократичен произход, техник, кареумовец! А съм третиран като роб от тези диваци… по-лошо от роб! Никой, който има и най-малко достойнство, няма да приеме такъв живот: без чест, без надежда. Ето защо се опитах да направя единственото достойно нещо. — Той каза това съвършено равнодушно. — Но Бладуд ме спипа, преди да бях… свършил.

— Тя е спасила живота ти?

— Да. — Муун долови в отговорът му омраза. — Какъв е смисълът да се унижава един труп? — Той погледна осакатената си ръка. — Отказах да се храня, но тя ми каза, че ще накара Тарендроу да ме храни. За петнайсет минути той можеше да ме накара да ям дори изпражнения. — Опита се да стане, падна, разкашля се, а в очите му се появиха сълзи.

Като се страхуваше, че не е разбрала, тя попита:

— А сега?

— Сега всичко се промени. Аз… трябва отново Да мисля не само за себе си. — Тя не знаеше дали се радва, или му се сърди.

— Радвам се, че не си успял. — Тя погледна към него. — Ние ще отидем в Карбънкъл, Б.З. Зная, че ще отидем. — Нищо не е свършено. Изведнъж Муун се почувства сигурна в това, сякаш имаше някакво предчувствие.

Той поклати глава.

— За мен това вече няма значение. Много е късно, много дълго съм тук. — Той повдигна брадичката й с пръст. — Но заради теб и аз ще се надявам.