![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
— Не е много късно.
— Ти не разбираш. — Той дръпна значката на униформеното си палто. — Тук съм от месеци и всичко е свършено! Фестивалът, Промяната, последното заминаване… вече всички са заминали, оставили са ме. Завинаги. — Мършавото му лице се изкриви от мъка. — В сънищата си чувам родината да ме зове, а не мога да й отговоря…
— Но те не са! Всичко това още не е станало.
Той погледна втрещен, сякаш го бе ударила. После я придърпа на леглото до себе си и я разтърси.
— Наистина ли? Още колко? Кажи ми още колко? О, богове, кажете ми, че е истина!
— Истина е! — Тя кимна. — Но не зная още колко… искам да кажа, че не съм сигурна дали остават една или две седмици до празненството.
— Една седмица? — Той я пусна и отново се подпря на стената. — Муун дявол да те вземе, не зная дали си благодат или проклятие. Една седмица! — Той потри уста. — Но мисля, че си благодат — и я прегърна, кратко, скромно, с обърнато настрани лице.
Тя протегна ръце, когато той се оттегли, хвана го и с неочаквана благодарност прошепна:
— Не, недей. Малко по-дълго. Моля те, Б.З. Искам малко по-дълго. Подръж ме… Докато всичко потъне. Докато мога да почувствам как ме държат неговите ръце…
Гъндалийну се смая. Но я прегърна почти механично и отново я притисна до себе си.
Толкова отдавна… тя си спомни нежните ръце на Спаркс, като че ли беше вчера… беше толкова отдавна. Положи глава на рамото му и почувства как се разтваря, безпаметна, безвременна, намерила сигурност в неговата плът. След известно време почувства как прегръдката на Гъндалийну става по-силна. Дъхът му се учести, а сърцето й неочаквано заби по-бързо.
— Искаш ли… да ми говориш на сандхи? — попита той нерешително.
— Да. — Тя се усмихна срамежливо. — Макар, че аз… не добре говоря…
— Зная. Словоредът е ужасен. — Той тихо се засмя.
— Твоят също! — Тя усети главата му на раменете си. Муун почеса гърба си с бавни, спокойни движения. Чу го да въздиша. Постепенно ръцете му се отпуснаха и той се отдели от нея. Вдигна глава и видя усмихнатото му, заспало лице до своето. Тя внимателно го сложи на леглото, повдигна краката му и го покри с одеяла. Целуна го нежно по устната, после легна на своята постелка на пода.
— Поправи ли го, а? Късметлия си, полицайче. — Бладуд спря пред леглото, вдигна далекомера, който Гъндалийну и Муун бяха поправили сутринта. Гласът й не можеше да прикрие искреното й облекчение. Гъндалийну обаче се намръщи.
— Ей, защо правиш това? — викна Бладуд на Муун.
Бели птици пърхаха с крила по раменете на Муун. Два старла се мушнаха под леглото й.
— Искам да им дам малко свобода — отговори Муун, по-уверена, отколкото се чувстваше.
— Ще избягат навън! Затова ги държа в клетки, защото… ще избягат, ако не са в клетка, глупави твари.
— Не, няма да избягат. — Муун протегна шепа, пълна с трохички. Птиците се завъртяха в кръг и кацнаха на ръката й, като се блъскаха за място. Тя погали гладките им пера. — Като ги държиш в клетка, няма да те заобичат. Не можеш да ги обичаш, ако мислиш, че никога не можеш да отвориш вратата.
Бладуд пристъпи навътре в стаята и птиците отново се разлетяха. Муун постави трохичките в нейната ръка. Но тя я стисна в юмрук и ги пусна на пода.
— Вземи си ги. Не ги искам. Искам приказка, полицай. — Тя отиде до Гъндалийну и седна на леглото до него — За старата империя, още нещо.
Той се отдръпна многозначително.
— Не зная повече приказки. Вече знаеш всичките.
— Не ме интересува, просто разкажи! — Тя разтърси ръката му. — Почети ми пак от онази книга. Чети и на нея, тя е сибила.
Муун вдигна поглед от птичките, които кълвяха трохи около краката й.
— Седни, сибила. — Бладуд направи заканителен жест. — Ще ти хареса. Разказва се за първата сибила, съществувала преди края на старата империя. Говори се за космически пирати и за изцяло изкуствена планети, й за извънземни, и за супероръжия, щрак! — Тя разстреля Муун с показалец, като се смееше.
— Наистина ли? — попита Муун и погледна Гъндалийну. — Наистина ли се разказва за първата сибила? — Той вдигна рамене.
— Той каза, че е вярно. — Ентусиазмът на Бладуд нарасна. — Хайде, полицай. Прочети онази част, където тя спасява нейния истински любовник от пиратите.
— Той спасява нея. — Гъндалийну се закашля от възмущение.
— Слушай, просто я прочети. — Бладуд се наведе, старловете се разбягаха уплашено с тракащи нокти когато тя почна да търси пипнешком под леглото. Накрая намери една оръфана книга и я подхвърли на Гъндалийну. — … И накрая тя мисли, че той умира, и той мисли, че тя е мъртва. Толкова е тъжно. — Тя се усмихна жестоко.