Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

34

Еъриенрод седна на трона в залата за аудиенции, където след по-малко от две седмици щеше да приеме премиер-министъра на цялата Хийгемъни но време на неговата официална визита. Тя се чудеше дали той щеше да я съжали. Днес обаче очакваше да приеме само командира на полицията и тя лесно можеше да се досети коя е причината за това посещение. Сигурно Старбък си беше свършил добре работата, щом като Палу Тийон лично идваше при нея.

Палу Тийон предвидливо остави своята свита сред клюкарстващите сановници в другия край на залата, тъй като се съмняваше, че най-малко двама от нейните хора нямаше да искат да коленичат. Тя самата вече не искаше да коленичи, сега когато бе станала командир. Еъриенрод се усмихна на себе си, когато Палу Тийон си свали шлема и формално се поклони пред нея.

— Ваше величество.

— Командир Палу Тийон, изглеждаш ужасно. Сигурно много работиш. Заминаването на твоите хора от Тийумат не е краят на света. Трябва да се грижиш за себе си, иначе ще остарееш без време.

Палу Тийон я погледна със зле прикрита злоба и с едва забележимо отчаяние.

— Има по-лоши неща, които стават, ваше величество.

— Не мога да си представя нищо такова. — Тя се облегна назад. — На какво дължа тази визита, командир?

— На две неща, които ви засягат, ваше величество. Убийство и незаконно клане на нимфи! Дойдох с искане за заповед да арестувам Старбък по обвинение в убийство и клане на нимфи на земя, която принадлежи на един чуждоземен на име Енгенит. Както знаете, той е забранил лова в неговата плантация. — Очите й горяха от ярост.

Еъриенрод вдигна вежди, без много да се преструва на изненадана.

— Убийство?! Трябва да има някаква грешка или някакво друго обяснение.

— С очите си видях телата на нимфите. — Палу Тийон потръпна, когато отново си спомни гледката. — Никаква грешка няма, както и никакво друго обяснение. Искам Старбък и го искам сега, ваше величество.

— Разбира се, командир. Искам обаче преди това сама да го разпитам относно тези обвинения. — За краткото време, откакто това се бе случило, Палу Тийон сигурно не беше успяла да научи за появяването на Муун. Но сега искаше Спаркс! Тя погледна в простора на бялата зала, където той стоеше сред сановниците, събрани за оглед на костюмите, с които щяха да се облекат на Фестивала. С изобретателността на богатите те вече бяха съумели да си набавят най-хубавите и най-изискани дрехи, излезли изпод ръцете на майсторите. Бяха се скупчили като компания от извънбрачни. Техните мутантни лица я гледаха с безразличие. Създания на дрогирана фантазия!

Спаркс бързо се озова на нейното повикване. Тя го гледаше как върви, виждаше как неговото синьо яке без ръкави, прилепнало към тялото, и тесните му панталони подчертаваха лекото му движение. Но лицето му й беше чуждо. Неговото непрекъснато хленчене го направи толкова чужд, колкото и всяка фестивална маска. Той коленичи пред нея в знак на безрезервна преданост и не обърна никакво внимание на Палу Тийон. Тя не беше сигурна, дали грубостта му беше пресметната или той изпитваше чувство за вина. Предполагаше, че се чувства виновен към тази жена, но не знаеше защо.