Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
При настъпването на зората само един от неколцината, посветени в бягството на Холтспър, не знаеше, че той е бил наново заловен. Мериън спа до сутринта, без да подозира, че любимият й е пак арестуван — както Скарт не подозираше краткотрайното му освобождаване.
След като се раздели с него, тя — макар и не веднага — отиде да си легне.
Шумовете, които долитаха отвън, я разтревожиха и като застана до един прозорец, тя се ослуша.
Дочу мъжки гласове и гласа на една жена, но те скоро заглъхнаха.
Знаеше, че това трябва да са хора от стражата, а гласа на жената позна; но тъй като се вдигна много малко шум, тя не разбра, че това е тревога, нито пък, че са открили бягството на затворника.
Ослушваше се дълго време.
Върна се дори към вратата на верандата, отвори я, погледна навън и отново се ослуша.
Но навред беше тихо — и вън, и вътре. Предположи, че войниците са се прибрали в двора, и най-сетне влезе в стаята си и потърси покой в леглото.
Дългото й бдение и щастливият му край я бяха изморили; и в момента, когато Хенри Холтспър се съпротивяваше в ръцете на кирасирската стража, Мериън Уейд сънуваше чуден сън за неговото освобождаване и се радваше отново и отново на вълнуващата среща след освобождаването!
Нейният сън и сънищата й продължиха дълго след като се съмна.
Но те бяха грубо прекъснати.
Тя се събуди от шум, долитащ отвън, който показваше, че под прозореца й има мъже. Имаше и коне, както личеше от тропота на копита върху постланата с чакъл площадка.
Няколко гласа, които ясно се различаваха, достигнаха до слуха й. Един по-висок от другите от време на време се извисяваше и даваше команда, а веднъж-дваж прозвуча съвсем различно — смееше се!
Но каквото и да правеше, той звучеше грубо в ушите на Мериън Уейд — тя знаеше, че това е гласът на Скарт. За какво бе излязъл навън капитанът на кирасирите в такъв ранен час?
А дали беше толкова рано?
Ръката й, бяла като самите завивки, се протегна изпод тях.
Украсеният й със скъпоценни камъни часовник бе вдигнат от трикраката масичка, върху която лежеше. Тя погледна циферблата — десет часа! В същия миг часът бе оповестен със звънливи удари от кулата, която се издигаше над къщата.
Мериън погледна часовника не защото очакваше той да й помогне да си обясни причината на сутрешната суматоха.
След станалото през нощта тя можеше да предполага само едно — че бягството на Холтспър е открито и че шумът отвън идва от хората, които се готвят да го преследват.
Погледна часовника си, за да види колко време е изминало, откакто Холтспър си отиде. Успокои се, като видя колко е късно.
Но защо тогава Скарт изглеждаше толкова щастлив?
Този смях бе неуместен в случая, особено когато идваше от човек, който би трябвало да е разтревожен.
При тази мисъл Мериън скочи от леглото и се промъкна до прозореца. От този прозорец вчера сутринта тя бе видяла най-болезнената гледка през живота си.
Много подобна и едва ли по-малко болезнена бе гледката, която се изпречи пред погледа й сега — Хенри Холтспър, вързан на гърба на един кон, обкръжен от взвод кирасири, в пълно снаряжение, които го пазеха много внимателно!
Всички бяха на коне, оръжията и пътните чанти, вързани за седлата, сякаш бяха готови за път. Самият Скарт се разхождаше напред-назад по покритата с чакъл алея, но от дрехите му личеше, че няма намерение, да придружи групата, където и да отиваше тя. Щеше да я води корнетът Стъбс. Възседнал коня на Холтспър, той тъкмо заставаше начело на взвода, за да го поведе.
Мериън едва беше успяла да види подробно тази неочаквана и тъжна гледка и някакъв рог изсвири сигнала „Напред!“
Звуците му заглушаха вика, който се изплъзна от разтрепераните и устни, когато любимият й бе безмилостно отведен.
Мина близо половин час преди обърканите мисли — последица от тази болезнена случка — да позволят на Мериън Уейд да възвърне хладнокръвието си.
Умът й все още бродеше сред лабиринт от безплодни мисли, когато гласове, долитащи пак отдолу, я привлякоха към прозореца. Тя отново погледна навън. Гледката беше по-различна от тази, която бе видяла преди малко. Сега там имаше само двама души — Скарт и един непознат.
Непознатият беше в граждански дрехи, но костюмът му показваше, че е на кралска служба. Той беше на кон; конят — разпенен, изпотен и запъхтян, като след продължителен бърз галоп.
Скарт стоеше до стремето и слушаше нещо, което ездачът му предаваше припряно; от това личеше, че съобщението е важно.