Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Изненадата им беше толкова голяма, че чашите паднаха от ръцете им и доста време мина, преди някой от тях да успее да хване юздите, които непохватните прислужници така глупаво бяха прехвърлили през главите на конете!
Учудването им не намаля, когато видяха, че като стигна на моста, избягалият затворник спря, вдигна пръсти до устата си и изсвири така силно, че звукът прониза ушите на всички.
Учудването им не намаля и когато чуха един кон да изцвилва сякаш в отговор на този странен сигнал.
Напротив, учудването им се увеличи.
Но изненадата им стигна своя връх, когато видяха, че от всички корнетът Стъбс беше единственият, който запази присъствие на духа — можа да овладее себе си и своя кон — и има смелостта мигновено да се впусне да преследва Холтспър.
Нямаше никакво съмнение, че това беше така.
Черният кон прелетя край тях като изстрелян куршум, следвайки беглеца по петите, а корнетът Стъбс седеше на седлото, сякаш предвождаше преследването.
Но жалко за корнета Стъбс! Не му беше писано дълго да се радва на това колкото неочаквано, толкова и случайно уважение — то продължи само докато огненият му кон премина разстоянието до мястото, дето стоеше военният кон.
Когато двата коня се изравниха, Стъбс почувствува, че една здрава ръка го хваща за стоманения нагръдник и го изхвърля от стремената. В следващия миг той почувствува удар, сякаш бе паднал тежко на земята.
Той падна, ей богу!
Макар че всичко това премина объркано през ума му, зрителите видяха всяко движение съвсем ясно. Те видяха как корнетът бе повдигнат от седлото и захвърлен насред пътя. Видяха как кавалерът извърши подвига: смени коня си, без дори да стъпи на земята, и сред мощно „ура“ Черния конник, възседнал здраво собствения си кон, отлетя победоносно.
Възгласите бяха израз на голяма радост, обхванала всички от тълпата с изключение на обърканите кирасири. Това беше истинското английско „ура“, бликнало от сърцето на народ, винаги готов да се възхити от един смел и опасен подвиг. Но защо то не продължи?
То секна почти веднага щом се поде, преди още ехото му да спре да трепти по стените на околните къщи!
Последва дълбока пълна тишина, а после шепот, който показваше изненада — неочаквана изненада, като тая, която предизвика овациите, но по-неприятна.
Никой не попита за причината на това мълчание, макар че всеки търсеше да открие причината, която го предизвика.
Изненадата на зрителите идваше от това, което вършеше Черния конник, а то в този критичен момент беше много странно.
Като стигна до средата на моста, вместо да продължи пътя си, Черния конник внезапно дръпна юздите така силно, че конят му седна на задните си крака, а опашката му се разстла върху пътя.
Това действие бе последвано веднага от друго. Конят, като се изправи, тръгна първом в една посока, след това в друга, като че ли ездачът му все още не беше решил кой път да хване.
В първия момент зрителите помислиха, че за това е виновно животното, уплашено от някое препятствие.
След няколко секунди те вече не се заблуждаваха, тъй като истинската причина, която прекъсна бягството на пленника, стана ясна на всички. Над извитата каменна ограда на моста се развяха пера и блеснаха шлемове.
Друг кирасирски взвод, по-голям от първия, идваше по пътя към моста. Беше Скарт със своя ескадрон!
Предните редици вече бяха стигнали до моста и вървяха в търс към средата му, която беше извисена. Бягството на Холтспър в тази посока беше съвсем пресечено, като че бе влязъл в задънена улица.
Той видя това и се опита да се върне. Но в това време конниците, които придружаваха Стъбс, неспособни да действуват след лошата шега, която им изиграха, отново бяха хванали юздите и се бяха впуснали след затворника. Капралът, който ги командуваше — защото корнетът още лежеше безчувствен на пътя, — беше успял да ги накара някак си да тръгнат и сега те бързо приближаваха моста.
За миг изглеждаше, че Черния конник не знае как да постъпи. Да препусне в някоя от двете посоки значеше да се натъкне на сигурна смърт или на сигурно пленничество. От всяка страна се намираше по една група кирасири с извадени саби и карабини, готови за стрелба, а пространството между двата ескадрона беше затворено — отчасти от парапета на моста, отчасти от оградата, която продължаваше след парапета.
Съвсем невъзможно беше за човек невъоръжен, макар и на хубав кон да хвърли ръкавицата, в която и да е от двете посоки; подобна постъпка би могъл да извърши само някой, отчаян от живота и решен да умре.