Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Двамата ездачи отиваха в Ъксбридж с определена цел, която сега ще се изясни.
Кирасирите грешаха, като предположиха, че звуците в гората Уопси са от някаква тълпа цигани.
Нищо подобно.
Това, което чуха, беше чисто и просто Грегъри Гарт зает с изпълнение на обещанието, което беше дал сутринта.
Макар че не изпълни заканата си буквално все пак изпълни я в същия дух, в който я даде, и не напусна леглото на Уил Уолфорд, докато всеки кокал от тялото на дърваря не опита качеството на тоягата, отрязана за целта.
Може би Уил Уолфорд щеше да бъде наказан още по-жестоко, но изправителят му нямаше време и затова дори не развърза негодяя, а го остави с натъртени кокали и с кожа, по която личаха всички цветове на дъгата.
След като уреди сметките си с предателя, Гарт захвърли чимшировата тояга и забърза назад към пътя.
Предполагайки, че до това време Холтспър е приближил към Биконсфийлд, той хукна да го настигне.
Луната ясно осветяваше пътеката и по прахта, която дъждът преди малко бе превърнал в кал, бившият разбойник забеляза няколко следи от стъпки.
При упражняването на странната си професия той бе свикнал да забелязва подобни знаци и можеше да ги разбира толкова добре, колкото всеки ловец от американските горски пущинаци.
Той веднага спря и започна да разглежда следите.
Намираше се там, където бе станало залавянето на Холтспър.
Краката на шест-седем души, скачали буйно от единия до другия край на пътя, бяха оставили дълги следи и резки по влажната прах.
Отпечатъците от краката на войниците се разпознаваха лесно, а сред тях се виждаха и по-елегантните следи от ботушите на кавалера.
Гарт не се нуждаеше от повече доказателства, за да разбере нещастието, което се беше случило.
Без съмнение господарят му е бил отново заловен. Проклинайки, че е станал причина за това, той механично проследи стъпките, които водеха назад, а отчаяният му вид показваше, че има слаба надежда да може пак да организира бягството му.
Като тръгна по стъпките на кирасирската стража, той отново влезе в имението, и приближи към жилището. Тъмнината позволяваше да стори това без страх.
Там той откри Бет Денси, тъжна и каеща се, простряна на земята, върху която се бе хвърлила в своето отчаяние.
Девойката потвърди, че Холтспър е заловен, но тя не каза истинската причина нито за залавянето му, нито пък за собствената си скръб.
Обяснението й беше просто. Войниците от охраната проследили мастър Холтспър, настигнали го, надвили го и го довели обратно: той отново беше затворен в склада.
Надеждата Холтспър да бъде пак освободен от ръцете на враговете беше твърде слаба, за да се занимава човек с нея — за известно време тя изглеждаше такава дори и за несломимия дух на неговия стар слуга.
Но когато бившият разбойник търсеше начин за бягство от някой затвор, никога не оставяше да го обхване отчаяние — поне не за дълго време. Затова щом се увери че господарят му е отново затворен, умът му заработи, за да измисли нов план за бягство.
Да се измъкне Холтспър от склада, в който бе затворен, беше вече невъзможно. Хитростта, използувана веднъж, не би успяла втори път. Уидърс беше единственият от стражите, който можеше да бъде подмамен. Но след уплахата, която преживя, сега вече нито целувки, нито златни монети можеха да го съблазнят и отклонят от правата линия на дълга му.
Гарт и не мислеше за подобно повторение. В ума му се бе зародила идея, която даваше по-голяма надежда за успех. Да освободи господаря си със стратегия беше невъзможно. Дали не би могло да стане със сила?
Но не, разбира се, тук в дома Бълстрод, където затворникът бе обкръжен от осемдесет кирасири! Не — положително не!
Нямаше никаква възможност за спасяването му тук, нито пък Грегъри Гарт помисли за това. Неговите мисли се насочваха към пътя, който лежеше между двете тъмници — склада и Тауър. Той вече знаеше, че Холтспър ще бъде преместен от едната тъмница в другата. Дали на другия ден, докато го водят, няма да има някаква възможност да се организира бягството му?
Гарт познаваше пътя за Лондон, познаваше всяка крачка от него, а по един или друг начин познаваше и повечето от хората, които живееха наоколо.
Макар понякога да бе упражнявал своя особен занаят и върху някои от тях, малко бяха тия, с които, не се погаждаше. С повечето поддържаше приятелство, а с други пък някакви връзки, които му позволяваха да разчита на услугите им.
С този все още недооформен план той забърза по пътя за Хеджърли, към мястото на срещата, където Денси и индианецът вече бяха дошли с конете.
Завари ги, че чакат разтревожени, почти подготвени за тъжната новина, която трябваше да им съобщи — провалянето на предприетото от тях.