Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Докато вървеше, Гарт беше оформил по-ясно програмата си за действие, така че не изгубиха никакво време в разговори. Денси с готовност се съгласи с предложението да стане съюзник в изпълнението на плана, който Гарт така бързо бе измислил.
Като нареди Ориол да се върне в Стоун Дийн, бившият разбойник се метна върху откраднатия кон и следван от бракониера — възседнал своята мърша, — пое незабавно по една конска пътека покрай южната граница на парка Бълстрод, която щеше да ги изведе на кралския път — там, където той пресичаше високото плато на Джаретовите пущинаци.
И така в изпълнение на плана, измислен от Гарт, той и спътникът му сега в този ранен утринен час се спущаха по Червения хълм.
Накъдето и да се бяха упътили, те явно бързаха да стигнат целта си — особено Гарт, който непрестанно подканяше спътника си да не изостава. Четириногото, яздено от крадеца на сърни, извънредно много им пречеше да бързат; въпреки че ездачът често използувате яката тояга, която държеше, въпреки бодването с ръждясалите шпори крантавият кон едва креташе в провлачен тръс, който прекратяваше веднага щом тоягата и шпорите преставаха да го подканват.
— Дявол да го вземе туй твоето добиче, Денси — извика бившият разбойник, загубил вече всяко търпение от бавния ход на коня. — Няма да имаме време да се видим с всички. Дъщеря ти научила вчера, че войниците ще отведат затворника рано сутринта. Тъй ще направят, че да могат да стигнат в Лондон, преди да се е стъмнило. В Ъксбридж ще довтасат към десет часа, а погледни само какво имаме да свършим дотогаз. Забий шпорите в него — чак до петите си, Денси! Брей, че мързеливо животно! Аз да го яздех, че да видиш как щях да го накарам да върви.
— Бедното животно! — състрадателно отвърна Денси, за да извини крантата си. — От цяла неделя не е яло друго освен това, което е сварило да си гризне край пътя. Не ми е чудно, че не може да върви бързо.
— Добре, че пътят ни не е дълъг. Ако отивахме за Лондон, никога нямаше и да стигнем! Както е… ха! Като казах туй, че се сетих за нещо, дето ще ни спести време. Няма защо да се мъкнем заедно. Ти мини през пътя за Денхам и предупреди приятелите си там. Може да пресечеш Коли по-нагоре и да свърнеш набързо и край хората от Хеърфийлд. А аз ще взема Ъксбридж и Хилиндън и нагоре към Драйтън. Така ще бъде най-добре. Щом свършим, ще се срещнем при „Розата и короната“. Аз ще мина първо оттам, че да кажа на стария Брауни да напълни бъчвите. Добре, че можах да взема малко пари от един часовник, който ми падна — добра сумичка — иначе тези патриоти кой знае дали току-така ще ни се притекат на помощ. Всичко ще похарча — до стотинка, — само и само да освободя мастър Хенри.
— Аз нямам нищо, иначе и аз щях да направя същото за него — отвърна бракониерът. — Той е най-добрият и най-народният благородник, който се е мяркал из тези места — такъв е той.
— Прав си, мастър Денси. Много е добър и не бива да му отсекат главата само защото говори истината; всичко трябва да направим, че да му помогнем да си запази главата на раменете. Ето пътя за Денхам. Забий шпори в пустото си добиче и го накарай да се пораздвижи. Да не забравиш да се срещнем на моста преди десет.
С това нареждане бившият разбойник се раздели с бракониера, който сви по пътеката към село Денхам, а Гарт продължи по правия път за град Ъксбридж.
Глава L. Охраната
В този ранен час като че ли всичко спеше — тишината и сънят се бяха върнали към доскоро разтревожените обитатели на дома Бълстрод, макар че не всички от тях бяха разтревожени от описаните по-горе събития.
Щастлив от мисълта, че е унижил своя съперник и от надеждата да го унижи докрай, капитан Скарт беше спал дълбоко през цялата нощ, без дори да подозира за събитията, които се разиграваха само на няколко десетки ярда от леглото му, а всички заедно — в окръжност от една миля около къщата.
Дори и след като се събуди, не го уведомиха за различните любовни срещи, за бягството и залавянето, които тъй бързо последваха едно след друго през тази изпълнена със събития нощ.
Всичко бе извършено така тихо, че освен шестимата стражи и техния началник никой от кирасирите не узна за случилото се.
Уидърс се беше погрижил да завърже езиците на другарите си — нещо, което не би могъл да стори, ако не бяха златните монети, които дамата така щедро бе изсипала в ръката му и които той сега бе принуден също така щедро, макар и неохотно, да изразходва.
Резултатът беше този, че при смяната на караула затворникът бе предаден на новия часовой вързан както преди и никой от кавалерийския взвод не разбра нито за бягството, нито за залавянето му. Новата стража започна обиколката си, уверена, че затворникът е прекарал нощта в пределите на своята тъмница.