По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
…а сега вече го правеше лице в лице. Той прибра оръжието в кобура си и извика двамата санитари да почистят след него. И преди беше убивал хора, бе участвал в разстрели на врагове на родината и това беше просто задължение, понякога неприятно, но въпреки всичко задължение. В този случай ръката му бе потреперила. Този път — войникът беше сигурен — бе пратил една душа при Аллах. Колко странно, че се чувстваше добре след екзекуция.
Тони Бретано бе пристигнал със самолет на „Ти Ар Дабъл Ю“. Оказа се, че още не е решил да приеме предложението от ръководството на „Локхийд-Мартин“, и Райън се радваше, че информацията на Джордж Уинстън не е вярна. Явно точно този род вътрешна информация не му беше достъпна.
— Преди казах „не“, господин президент.
— Даже два пъти — кимна Райън. — Да оглавите АРПА и да станете заместник-министър на технологиите. Името ви се споменаваше и за НРО, но изобщо не са ви викали по този въпрос.
— Така чух и аз — потвърди Бретано. Беше нисък и ако се съдеше по свадливостта му, очевидно имаше комплекс от ръста си. Обичаше да показва кой и какъв е и да изтъква научните си степени.
— И сте отказали постовете, защото тук е страшно пренаселено, така ли?
— Много хора, които не вършат нищо. Ако си вършех работата така, акционерите щяха да ме линчуват. Бюрокрацията в министерството на отбраната…
— Ами оправете положението — предложи Джак.
— Не става.
— Не ми казвайте това, Бретано. Всичко, което може да направи човек, може и да развали. Ако смятате, че не можете да се справите, чудесно, само ми го кажете.
— Почакайте…
Райън отново го прекъсна.
— Не, вие почакайте. Видяхте какво казах по телевизията. Нямам намерение да го повтарям. Трябва да поразчистя някои неща и за тази цел имам нужда от подходящите хора. Ако вие не сте такъв, чудесно, ще намеря някой достатъчно твърд…
— Твърд ли? — Бретано едва не падна от стола си. — Твърд? Трябва да ви кажа нещо, господин президент! Баща ми продаваше плодове с количка. Светът не ми е дал нищичко! — Райън се засмя и той замълча за миг, после продължи вече по-спокойно, както подобаваше на председател на корпорация, какъвто всъщност беше: — Не е зле.
— Джордж Уинстън казва, че сте енергичен. Не сме имали подходящ министър на отбраната от десет години. Добре. Когато греша, имам нужда от хора, които да ми го казват. Но мисля, че с вас не съм сбъркал.
— Какво искате да направя?
— Когато вдигам телефона, искам заповедите ми да се изпълняват. Искам да зная, че ако трябва да излагам хора на опасност, те ще са екипирани както трябва, ще са обучени както трябва и поддържани както трябва. Искам всички да се страхуват от онова, което можем да направим. Така работата на външното министерство е много по-лесна — поясни президентът. — Когато бях дете в източен Балтимор и виждах полицай да върви по улица „Монюмънт“, знаех две неща. Че не е никак добре да си имам работа с него и че мога да разчитам да ми помогне, ако имам нужда от това.
— С други думи, искате продукт, който да можем да доставим, когато се наложи.
— Точно така.
— Ще имаме много работа — предпазливо каза Бретано.
— Искам да си подберете добър екип и да съставите структура на армията, която да отговаря на нуждите ни. После искам да възстановите Пентагона, за да реализирате плана.
— С колко време разполагам?
— За първата част ви давам две седмици.
— Не е достатъчно.
— Не ми казвайте това. Толкова много сме учили тези неща, че съм изненадан, че хартията, върху която са отпечатани, още не е погълнала всички дървета в страната. По дяволите, аз зная каква е заплахата там, спомнете си го. Някога това ми беше работата. Допреди месец бяхме в истинска война, която ни изтощи, защото нямахме ресурси, които да използваме. Просто бяхме късметлии. Не искам повече да разчитаме на късмета. Искам да разчистите бюрокрацията, така че ако се наложи да направим нещо, то наистина да бъде направено. Искам нещата да се вършат преди да се наложи да ги вършим. Ако се справим както трябва, никой няма да е достатъчно луд, че да се захваща с нас. Въпросът е дали вие искате да се захванете с това, доктор Бретано?
— Сложно е.
— Няма прости работи — каза Джак.
— Половината от работата е организирането на добро разузнаване — отбеляза Бретано.