Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
17. IX. 1948 г. Фолк Бернадот — граф, президент на Шведския червен кръст и посредник на ООН (специален пълномощник за Средния Изток), убит от израелски терористи, членове на ционистичната шпионска група „Щерн“, ръководена от Барух Надел в Йерусалим.
1. XI. 1950 г. Хари С. Труман — президент па САЩ. Атентатът, извършен от порториканците Оскар Колацо и Гризел Торесоло, е безуспешен.
1950 г. Карлос Делгадо Чалбауд — венесуелски диктатор, полковник. Начело на офицерска клика и с помощта на американския военен аташе Адамс сваля венесуелския президент, известния писател Ромул Калегос, но две години след това самият той е убит от агенти на следващия диктатор Хименес.
20. VII. 1951 г. Абдулах Йбн Хюсеин — йордански крал, най-голямата опора на английската колониална политика в Близкия Изток. Убит в джамия.
27. III. 1952 г. Конрад Аденауер — канцлер на Федерална република Германия. Неизвестни злосторници изпращат на Аденауер пакет с взривно вещество. При отварянето умира един от полицаите, трима души били ранени, но канцлерът остава невредим.
5. XII. 1952 г. Ферхад Хашет — туниски профсъюзен деец, убит от членове на тайната организация „Червената ръка“.
1955 г. Хосе Антонио Ремон — президент на република Панама, убит на трибуната на хиподрума.
1956 г. Анастасио Сомоса — диктатор на Никарагуа, генерал, президент, безрезервен привърженик на САЩ, убиец на никара-гуанския национален герой Сандино. Убит от националиста Рихоберто Лопес Перес.
10. IV. 1956 г. Мохамед Реза Пахлави — ирански шах, трябвало да бъде убит по време на военен парад. Офицерът, който извършил атентата, не се прицелил точно, но все едно вместо шаха с официална униформа стоял неговият двойник Мохтандер, който при друг атентат наистина дал живота си за своя господар.
16. I. 1957 г. Раул Салан — френски генерал, главнокомандуващ френските части в Алжир. Членове на организацията „Червената ръка“ нападат главната квартира на генерала.
26. VII. 1957 г. Кастильо Армас — гуатемалски диктатор, полковник и командуващ нашествениците, финансирани и въоръжени в САЩ, които свалиха демократичния режим в Гуатемала. В борбата за власт в управляващата хунта го убива командирът на личната му охрана Ромер Васкес Санчес.
14. VII. 1958 г. Фейсал II — крал на Ирак, през 1958 г. представител на Арабската федерация (Йордания—Ирак) и главнокомандуващ нейните въоръжени сили. Убит по време на въстание в Багдад заедно с някои членове на кралското семейство — кронпринца Абдул Илах и министър-председателя Нури ес Сайд.
25. IX. 1959 г. Соломон Бандаранайке — цейлонски политик, водач на Обединената народна партия, осъществил социални реформи, министър на външните работи и на отбраната. Убит от фанатик по време на вътрешнополитическата криза, възникнала поради сблъсъка между две цейлонски езикови групи.
28. VIII. 1960 г. Хасан Маджали — йордански министър-председател, убит от бомба при повторен атентат срещу крал Хюсеин II, който обаче остава и при този осми атентат невредим.
12. X. 1960 г. Инаджиро Асанума — японски политик, председател на Социалистическата партия, който последователно прокарва принципа на мирното съвместно съжителство, воюва против създаването на американски военни бази в Япония. Убит по време на митинг в Токио от японски терорист.
17. I. 1961 г. Патрис Лумумба — първият министър-председател на Република Конго, води антиколониална политика. По време на метежа, организиран от полковник Мобуту (декември 1960 г.), отвлечен и коварно убит в Катанга.
30. V. 1961 г. Рафаел Леонидас Трухильо Молина — диктатор и президент на Доминиканската република, ненавиждан и компрометиран мултимилионер, убит след 31 години диктатура в столицата Сиудад Трухильо (по негова заповед градът носи неговото име) от генерал Хуан Томас Диас.
5. IX. 1961 г. Шарл де Гол — опит на група атентатори да убият френския президент с пластична бомба, скрита в пясъка край шосето недалеч от Понт-сюр-Сен. Бомбата не се взривила.
18. IX. 1961 г. Даг Хамершелд — шведски дипломат, генерален секретар на ООН. Загинал при катастрофа по време на полет за Ндола (Северна Родезия) при обстоятелства, които не изключват атентата.
22. VIII. 1962 г. Шарл де Гол — френски президент. Дванадесет души от терористичната „Организация на тайната армия“ се опитват да убият президента в Пети-Кламар. Акцията, ръководена от Бастиен-Тири, завършва безуспешно. Тири е осъден на смърт, а главният стрелец Ватен избягва зад граница.
13. I. 1963 Силванус Олимпио — председател на правителството, а след обявяването на независимостта президент на Република Того. Убит при преврат по пътя към посолството на САЩ, където искал да се укрие.