Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
72 г. Квинт Серторий — римски държавник и пълководец от демократите. Щедро раздава служби и знания и затова изпада в немилост. По време на пир го убива офицерът Перперна
48 г. Помпей — римски пълководец и политик, един от членовете на триумвирата След скъсването с Цезар той е победен от него и избягва в Египет, където по заповед на съветниците на цар Птоломей XII е убит.
43 г. Марк Тулий Цицерон римски политик, легендарен оратор и плодотворен писател. По заповед на Марк Антоним го убиват в имението край Формиа.
След новото летоброене
37 г. Тиберий — римски император. Преднамерено, когато е вече на смъртно легло, го удушва със завивката командирът на неговата лична охрана Маркон.
41 г. Калигула — третп римски император Страдал от вродена епилепсия. Бил безогледен, свиреп, пропилял цялото държавно съкровище и допуснал неимоверни своеволия. Убит в двореца му от преторианеца Касий Хера.
54 г. Клавдий — римски император. Отровен от Агрипина, третата му съпруга и майка на бъдещия император Нерон. Сложила в храната му отровни гъби.
59 г. Агрипина — римска императрица, майка на императора Нерон. Става съпруга на Клавдий и има пълна власт над него. По-късно е убита по заповед на собствения й син.
69 г. Галба — римски император, наследил трона след Нерон. Убит по заповед на Отон, който се възкачва след него.
96 г. Домициан — римски император, син на Веспасиан, брат и наследник на Тит Флавий. Управлявал жестоко и народът се бунтувал срещу него. Убит от освободения роб Стефан.
222 г. Елагабал — римски император, прочут със своята безнравственост. Подронвал авторитета на Сената. Опитал се да убие Александър Север и е това настроил срещу себе си преторианците, които пребиват него и майка му и ги хвърлят в р. Тибър.
235 г. Александър Север. Става римски император след убийството на Елагабал. Бил благороден, образован, но слаб пълководец. По заповед на Максимин убит от войници в лагера край Манхайм, след което император става Максимин
882 г. Йоан VIII — римски папа който воюва против светската власт на римската аристокрация. След убийството му избират новия папа Марин
929 г. Лъв VI — римски папа. Завзема властта, но управлява само половин година. Загива от ръката на убиец, подкупен от неговите политически противници.
929 г. Йоан X — римски папа Убит в затвора по заповед на опасната и властна куртизанка Мароция, дъщеря на неговата любовница Теодора Оставайки в сянка, Теодора е ръководела в същност тогавашната римска политика и е имала такава власт, че си е позволила да направи любовника си папа.
964 г. Йоан XII — римски папа, прочут със своя разгулен живот. Убит от негови противници.
974 г. Венедикт VI — римски папа. След смъртта на Отон бива удушен в Ангелския замък по заповед на римския консул Ченчий Кресченчи
982 г. Отон II — немски крал, син на Отон I Още от самото начало майка му оказва голямо влияние върху неговата политика. Потушава в Германия въстанията, воюва с арабите и гърците. В Рим го убиват по особен начин: напояват ръкавиците му със силни отрова. Той ги слага на ръцете си и умира.
998 г. Йоан XVI — римски папа, антипапа на Григорий V. В битките за власт го пленяват, измъчват и убиват.
1170 г. Томас Бекет — кентърбърийски архиепископ, защитник на властта на католическата йерархия в Англия. Хенрих II го назначава за архиепископ, като се надява, че Бекет ще защитава неговите интереси. Но Бекет се обявява против светската власт. По заповед на краля бива убит от четирима рицари пред олтаря на кентърбърийската катедрала. Две години след това католическата църква го обявява за светец.
26 VI. 1208 г. Филип Швабски — немски крал. Негови противници от самото начало са Отон от Бруншвик и папа Инокентий III. В техния спор се намесва и чешкият крал Пршемисъл Отакар I. Филип е убит от Отон фон Вителсбах по заповед на крал Отон IV.
4.VIII. 1306 г. Вацлав III — чешки крал, последният крал от рода на Пршемисловци. Убит в Оломоуц в деканския дом, когаго си почивал в леглото, от немския наемник Конрад от Ботенщайн. Том става по време на подготовката на краля за военния поход срещу полския крал Владислав Локиетка Охраната ликвидира немеца, без да се установи със сигурност дали наистина той е убиецът.
1. V. 1308 г. Албрехт I Хабсбургски — немски крал, противник на Вацлав II, чиято мощ започнала тогава да нараства. През 1304 г. нахлува в Чехия, но е принуден да отстъпи. След убийството на Вацлав III той поставя на чешкия трон сина си Рудолф. Убит в Швейцария от племенника си Йохан, известен в историята като Йохан Парицида. Причина са наследствените спорове.