Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Шофьорът Мару кара със стокилометрова скорост. Още при първите изстрели разбира, че колата започва да занася. Атентаторите са пробили гумите. Но Мару е опитен, успява да я уравновеси, дава газ и изчезва в далечината.
Зетят на президента дьо Боасю бързо се навежда и извиква на президента да стори същото. Подканва шофьора да кара колкото може по-бързо. Мару доказва, че е истински майстор. И в момента, когато потегля втората кола на атентаторите, която е трябвало да пресече пътя на колоната, черният ситроен вече е имал преднина с няколко десетки метра, която му позволява да избегне опасността.
С другите две коли (които били откраднати) покушителите се опитват да преследват жертвата си. Терористът Жорж Ватен се навежда от прозорчето и стреля по отдалечаващата се цел. По-късно се установява, че колата на де Гол била засегната от десет куршума и десетте от оръжието на Ватен. Останалите стрелци не оправдават доверието, тактическият замисъл пропада. Безполезни се оказват и седемнадесетте генерални репетиции.
Съгласно някои показания по президента са били изстреляни към сто и петдесет куршума, а според показанието на Жорж Ватен — двеста четиридесет и пет куршума.
С простреляни гуми и с пълна скорост отличният шофьор Мару стига чак на летище „Вилакубле“, където чакал самолетът на де Гол. Президентът слиза от колата, изтърсва от сакото си парченцата от пробитото задно стъкло на колата и дори бил казал „Този път беше от много близо“ и спокойно се качва в самолета.
Наистина покушителите се опитват да проследят колата на президента, по когато стигат шосето с по-интензивно движение, черният ситроен се загубва от погледа им. Тогава те обръщат колата и изчезват. И въпреки че началникът на охраната на президента уведомява веднага по радиостанцията най-близкия полицейски участък и парижката централа, терористите успяват да избягат. Едва по-късно полицейски патрул открива една от колите им пред някакъв бар покрай шосето и намира в нея две димни бомби, фосфорна граната и две автоматични пушки. Но детективите не установяват самоличността на атентаторите.
На полицията помага случайността. Веднъж недалеч от град Баланс патрул за контрол на автомобилния транспорт спира лека кола с четирима пътници. При проверката на личните документи се установява, че един от тях няма легитимация. Той твърди, че се казва Пиер Магад, и не лъже. В полицейския участък поглеждат в списъка на търсените лица и откриват, че е регистриран като дезертьор.
Откарват го в ареста в Лион и започват разпита. Не научават много от него. Но когато по-късно случайно един от следователите го попитал какво знае за нападението срещу президента в Пети-Кламар, той се обърква, признава се за виновен и разкрива останалите участници. За двадесет и четири часа всички са арестувани. Само Ватен успява да се укрие.
Подполковник Бастиен-Тири е бил наистина способен офицер, но допуска две грешки. Когато по-късно специалисти по диверсионна тактика преценяват подготовката на атентата, констатират, че основната грешка на Бастиен-Тири е, че е избрал неподходящо място за атентата. По равния участък на магистралата отличният шофьор Мару е можел да се движи със сто километра в час, а тази скорост значително намалява шансовете на терористите, стрелящи по подвижна цел. Преследването на толкова бързо движеща се кола също е трудно. В случая Мару е имал предимство, тъй като неговата кола се е движела, а колите на атентаторите е трябвало тепърва да потеглят.
При това на няколкостотин метра от мястото на атентата е имало особено подходящи условия за действие от засада, което Бастиен-Тири не забелязал. Само на три километра преди Пети-Кламар двестаметров участък от магистралата бил в ремонт. Платното тук било разкопано и колата на президента се е движела с двадесет километра в час. Нещо повече, край шосето и на тротоарите имало идеални укрития за терористите — цели купища чакъл, сандъци с инструменти, строителни машини, зад които терористите биха могли спокойно да изчакат президента.
Втората грешка, макар и малка наглед, се превръща в спъникамък за престъпниците. Подполковник Бастиен-Тири бил планирал покушението до най-малката подробност. И явно е избрал визуалната сигнализация, предполагайки, че неговите стрелци ще видят добре размахвания вестник. В деня на атентата слънцето трябвало да залезе в 20.35 часа, следователно щяло да има видимост. Само че Бастиен-Тири бил погледнал в миналогодишния календар, а на 22 август 1962 г. слънцето залязло с двадесет и пет минути по-рано. В 20.18 часа вече настъпил здрач.