Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
6. VIII. 1875 г. Габриел Гарсия Морено — президент на Еквадор, консервативен католик. Неговата диктатура предизвиква съпротива. Убит от заговорници из обкръжаващата го среда.
4. VI. 1876 г. Абдул Азис — турски султан, убит след политическия преврат, при който си бил дал оставката.
12. VIII. 1877 г. Хуан Батиста Хил — президент на република Парагуай. Умира заедно с брат си от насилствена смърт.
11. V. 1878 г. Вилхелм I — германски император. Карл Нобилинг стреля по императора на бул. „Унтер ден Линден“ от мансарда с ловджийска пушка. Императорът остава жив въпреки тридесетте сачми в тялото си, а Нобилннг се самоубива на място
16. VIII. 1878 г. Н. В. Мезенцев — началник на царската полиция — охранка. Убит в Петроград.
25. X. 1878 г. Алфонс XII — испански крал. Атентатът е извършен от антибурбонеца Олива.
17. XI. 1878 г. Умберто — италиански крал. Атентатът е извършен от готвача Пасананте в Неапол.
21. II. 1879 г. Д. Н. Кропоткин — харковски губернатор, убит от анархисти.
1. III. 1881 г. Александър II — руски цар, убит от група народоволци.
6. V. 1882 г. Лорд Ф. Кавендиш — държавен секретар по въпросите на Ирландия и неговият колега държавен подсекретар по въпросите на Ирландия Л. Х. Бърк, убити в дъблинския парк „Феникс“ от ирландски националисти.
1. III. 1887 г. Александър III — руски цар, опит за атентат от терористичната група „Народна воля“.
7. VII. 1890 г. Мендес — президент на република Сан Салвадор, убит след политически преврат.
27. III. 1891 г. Белчев — български министър, убит от противници на режима.
24. VI. 1894 г. Сади Карно — четвърти президент на Третата френска република, убит от италианския анархист Санто Касери.
15. VII. 1895 г. Стефан Стамболов — български министър-председател, убит от агенти на двореца.
3. II. 1898 г. Хосе Мариа Рейна Бариос — гватемалски президент. След като се обявява за диктатор, бива убит по заповед на братовчед му Проспер Моралес.
29. VII. 1900 г. Умберто — италиански крал, застрелян от анархиста Гаетано Бресчи
16. XI. 1900 г. Вилхелм II — германски император и пруски крал. Атентатът е извършен от умопомрачената госпожа Шнап, която хвърля секира върху него.
6. III. 1901 г. Вилхелм II — германски император. Атентатът е извършен от корабостроителния работник в Бермен Дитрих Вайланд.
15. IV. 1902 г. Д. С Сипягин — руски царски министър на вътрешните работи, убит в Петербург от студента Балбашов.
16. VI. 1903 г. Александър 1 — сръбски крал, убит в кралския дворец (конака) заедно със съпругата му Драга Машинова при заговор на офицери, ръководени от шурея на краля Александър Машин и Драгутин Дмитриевич — Апис.
16. VI. 1904 г. Н. И. Бобриков — руски царски генерал, губернатор на Финландия, привърженик на политиката на русифициране на страната, убит в Хелзинки от Еуген Шойман.
28. VII. 1904 г. Вячеслав Константинович Плеве — руски царски министър на вътрешните работи, убит с бомба от студента Сасонов.
17. II. 1905 г. Сергей велики княз — генерал-губернатор на Москва. Убит с бомба, хвърлена от студента революционер Каляев.
15. VIII. 1906 г. П. А. Столипин — руски министър-председател, спасил се при избухването на бомба във вилата му край Петербург, при което загиват 27 души и 32 са ранени.
1. II. 1908 г. Карлос I — крал на Португалия и Луи Филип — португалски престолонаследник, загиват при нападението на републиканците в Лисабон.
28. II. 1908 г. Мохамед Али — персийски шах. Убит от революционери.
14. IX. 1911 г. П. А. Столипин — царски министър-председател, смъртно ранен от революционер в присъствието на царя в киевския театър.
22. II. 1912 г. Франсиско Мадеро — мексикански президент. Убит заедно със заместника му вицепрезидента Суарес по заповед на кръволока и алкохолика генерал Викториан Хуерта, който се обявил за президент и по-късно умрял в затвора.
14. X. 1912 г. Теодор Рузвелт — президент на САЩ. В него стреля умопомраченият Джон Непомук Шранк.
12. XI. 1912 г. Хосе Каналехас и Мендес — испански министър. Убит от анархист.
5. III. 1913 г. Георги II — гръцки крал, убит в Солун.
21. X. 1916 г. Карл фон Щюрк — граф, австрийски министър-председател. Той се противопоставя на представителството на народа в държавните органи. Убит от социалдемократа Адлер.
30. VIII. 1918 г. В. И. Ленин. Когато основоположникът и вождът на съветската държава се връщал от митинг в Михелсоновия завод (днес завод „Владимир Илич“), раняват го с две отровни стрели. Същия ден е убит от десните есери в Петроград М. С Урицки, а малко преди това В. В. Володарски. Вестта за раняването на Ленин предизвиква буря от гняв в страната.
31. X. 1918 г. Ищван Тиша — граф, унгарски държавник, убит след преврата от революционизирани войници.