Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
14. XII. 1918 г. Сидония Паес — президент на португалското правителство, убит от негови противници.
8. I. 1919 г. Карел Крамарж — министър-председател на Чехословашката република, представляващ интересите на финансовите групи, нападнат в коридора на Пражкия храд от осемнадесетгодишния А. И. Щястни. Куршумът минава през балтона, плъзга се по портфейла и по презрамката. Крамарж остава невредим. Младият анархист е осъден, но скоро освободен.
19. II. 1919 г. Жорж-Бенжамин Клемансо — френски политик, председател на парижката мирна конференция. Котин прави безуспешен опит да го убие на улица „Франклин“ в Париж, но само го ранява.
10. IV. 1919 г. Емилиано Запата — мексикански революционер, „непобедим и неподкупен“, убит от предателя Гуахард, който като награда получава званието генерал и сто хиляди песос.
21. V. 1920 г. Венустиан Каранца — първият мексикански президент след революцията, убит от опозиционери по време на реакционен метеж.
15. III. 1921 г. Талаат паша — турски министър-председател. Убит.
8. III. 1921 г. Едуардо Дато е Ирадиер — испански министър-председател, убит от анархист.
26. VIII. 1921 г. Матиас Ерцбергер — немски министър, убит от някогашните имперски офицери Тилзен и Шулц, членове на терористичната организация „Организацион Консул“.
2. VI. 1922 г. Хенри Уилсън — генерал, английски фелдмаршал, противник на ирландското движение за освобождение, убит от ирландски патриот в Белфаст.
16. XII. 1922 г. Габриел Нарутович — полски президент, убит от фанатик скоро след избирането му на този пост.
5. I. 1923 г. Алоис Рашин — министър на финансите на Чехословашката република, представител на капитала. Срещу него извършва атентат деветнадесетгодишният банков чиновник Алоис Шоупал и смъртно го ранява. Преди това Шоупал бил член на ЧКП, но след разногласия във възгледите излиза от партията. Въпреки това неговото деяние става повод за репресии срещу ЧКП и за утвърждаването на антикомунистическия закон за защита на републиката, съгласно който са преследвани и съдени комунистически дейци.
14. VI. 1923 г. Александър Стамболийски — министър-председател на България, убит по време на военнофашистки преврат.
20. VII. 1923 г. Франсиско (Панчо) Виля — легендарен герой на мексиканската революция, генерал, убит от опозицията — дванадесет убийци изстрелват в популярния политик тринадесет куршума. В задкулисието на атентата са министърът Валес и бъдещитя мексикански президент Алваро Обрегон.
10. VI. 1924 г. Джакомо Матеоти — италиански журналист, политик и депутат, секретар на реформистката социалистическа партия на Италия, смел антифашист. По заповед на диктатора Мусолини отвлечен и убит. Намират трупа му едва на 6 август недалеч от виа Фламиня.
1924 г. Бенито Мусолини — фашистки диктатор па Италия. За една година срещу него са извършени четири безуспешни атентата.
1. VIII. 1926 г. Примо де Ривера — испански министър-председател. Атентатът е извършен в Барселона.
8. XI. 1927 г. Георги II — гръцки крал. Атентат срещу него.
17. VII. 1928 г. Алваро Обрегон — мексикански президент, генерал, антиклерикал. Убит от католическия фанатик Кристерос, нает от клерикалите. Убийството е извършено скоро след избирането на Обрегон за президент.
6. V. 1932 г. Пол Думер — 13-и президент на III френска република, убит от банкрутиралия лекар, руски емигрант Горгулов.
15. V. 1932 г. Уникаи — японски министър-председател, убит по време на метеж от трима мъже в морска униформа (може би офицери).
1. XII. 1934 г. С. М. Киров — един от най-изтъкнатите дейци на КПСС и на съветската държава, убит коварно в Ленинград. Убиецът е заклет ренегат и враг на партията и съветската власт.
14. IV. 1935 г. Пол Евъри — профсъюзен деец в САЩ, починал при нечовешки мъчения, на които бил подложен от фанатизирани членове на фашистката организация „Черната легия“.
4. II. 1936 г. Вилхелм Густлоф — хитлеристки нацистки деец в Швейцария. Убит в Давос. Д. Франкфурт в знак на протест срещу утвърждаването на нюрнбергските (антиеврейските) закони през 1935 г., които позволиха на нацистите да предпремат изтребването на евреите.
13. VIII. 1936 г. Калво Сотело — испански офицер от полицията и монархически депутат. Неговото убийство се превръща в сигнал за начало на гражданска война.
19. II. 1937 г. Маршал Грациани — атентат срещу италианския вицеекрал, фашистки владетел в окупирана Етиопия, в Адис Абеба.
24. XII. 1942 г. Франсоа Дарлан — френски адмирал, политик, началник-щаб на въоръжените сили, по време на войната работел в главния щаб на американската армия, действуваща в Северна Африка. Атентатът е извършен от френски студент.
30. I. 1948 г. Махатма Ганди — индийски философ и политик, една от най-забележителните личности на XX век, вожд на национално-освободителното движение. Убит от брамин — журналиста Годсе, водач на терористична група.