Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
До атентат не се стига уж поради това, че фотографът, изпратен да направи снимка на трибуната (за да се определи най-подходящото място за бомбата), се изплашил и не направил никаква снимка.
Парадът минава благополучно.
Професор Росфелдер не се отказва от намеренията си и планира следващ атентат. Недалеч от Тулон се намира хълмът „Фарон“, където французите построяват паметник в чест на десанта на съюзниците в Прованс през Втората световна война. Близо до паметника била издигната трибуна, от която президентът де Гол трябвало да говори по случай откриването му. Под трибуната лежала бомба с тридесет килограма пластично взривно вещество и с три килограма тринитротолуол. Зарядът трябвало да бъде взривен по време на тържеството от двама студенти с устройство, монтирано в малко транзисторно радио.
И този атентат не се осъществява по съвсем банални причини. Районът бил охраняван, студентите не успели да се приближат, а радиусът на действие на техните радиостанции бил малък.
Последният план за атентат срещу президента де Гол възниква в затвора. Там членовете на един студентски ганг (банда), осъдени за нападение на дома на профсъюзите, си измислят операция „Оскар“. Деветнадесетгодишният Реми Дрьолон Мурние отхвърля обикновените терористични средства и проектира неговата група да натовари на камион сто килограма динамит и няколко сандъка железни стружки, да откара камиона на необходимото място и с радиосигнал да взривят динамита и колата.
Планът бил готов, но джобовете на атентаторите, излезли наскоро от затвора, били празни. Под въздействието на един приключенски филм те решават да откраднат кола, да спрат пред сградата на някакъв търговски магазин с намерение да нападнат касиера и да задигнат парите, определени за заплати на служителите.
Гангстерите се промъкват сред купувачите и незабелязано стигат до помещението, където поставяли заплатите в пликове. За свой ужас те установяват, че служителите от счетоводството са към тридесет души. При такова превъзходство те разбират, че нямат никакъв шанс, и се отказват. Потеглят с откраднатата кола, но по пътя допускат транспортно нарушение, полицията се впуска подир тях и ги залавя. Само двама успяват да изчезнат сред тълата.
Както е известно, президентът Шарл де Гол умря спокойно в своята резиденция извън Париж. Организацията на тайната армия престана да съществува и се превърна в анархонизъм в политическото развитие.
Хронологичен преглед и на някои други атентати
Преди новото летоброене
514 г. Хипарх — атински тирании. Наистина Хармодий и Аристогейтон го убиват по лични подбуди, но въпреки това влизат в историята като първите републикански мъченици.
370 г, Ясон — ферски тиранин Основоположник на единната тесалийска държава. По време на подготовката си за поход срещу персийците устройва военен парад. Двама младежи го убиват пред очите на целия народ.
353 г. Дион — сиракузски тиранин. Трябвало да напусне Сицилия, но през 357 г. пр.н.е. го навикват отново. Неговият стремеж да превърне републиката в аристократична страна среща съпротива и става съдбовен за него. Удушва го атинянинът Калипсос.
337 г. Артаксеркс III Oxoc — персийски цар, безогледен владетел, ненавиждан най-вече от малоазиатските страни. През 344 пр.н.е. завладява Египет. През последните години на владичеството той отстъпва пред нарастващата мощ на македонците. Отравя го евнухът Багоас, който се надявал, че ще укрепи позициите си, като спечели благосклонността на наследника на Охос.
330 г. Филип II Македонски — основоположник на великата македонска империя. По желание на собствената му съпруга го убива един от неговите пълководци Павсаний.
336 г. Арсес — най-малкият син на Артаксеркс, на когото залага евнухът Багоас. Той го убива, когато разбира, че царят не иска да управлява по неговите съвети.
330 г. Дарий III Кодоман — последният древен персийски цар, който загубва три решаващи битки с Александър Велики. Избягва в Бактрия, където по-късно по заповед на тамошния силен сатрап Бес го убиват. Александър Велики нарежда да му устроят погребение с царски почести.
129 г. Сципион Африкански Млади — образован политик, един от най-добрите оратори на времето си, римски консул, победител срещу Картаген, противник на Т. Гракх. Убиват го в спящо състояние привържениците на демократите
125 г. Тиберий Семпроний Гракх — римски трибун, участвувал в третата пуническа война. Подготвя поземлена реформа и се опитва да премахне пропастта между богати и бедни. Когато е трябвало да бъде избран отново за трибун, става сбиване между негови привърженици и оптимати. Пребиват го сенаторите и техните помощници и хвърлят трупа му в р. Тибър