Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
14. II. 1400 г. Ричард II — английски крал. Обещавал на народа облекчения, но не успял да ги прокара в парламента. Симпатизирал на френския двор и с това предизвикал съпротива в собствения двор. През 1399 г. го пленява братовчед му Хенрих, херцог от Хърфорд, снема го от престола и го изпраща в тъмница. После нарежда да го убият и се възкачва на трона като Хенрих IV.
9. III. 1422 г. Ян Желивски — радикален пражки хусистки проповедник, политик на пражкото бедняшко съсловие Бил способен организатор и стоял начело на борбата на бедните и средните слоеве против реакционните еснафи. На 9 март старейшините го примамват в Новоградското кметство и там заедно с девет негови привърженици го екзекутират.
26. IV. 1478 г. Джулиано Медичи — съвладетел със своя брат Лоренцо Медичи. Владетели на Флоренция и Тоскана. С подкрепата на папа Сикс IV някои от известните флорентински родове начело с рода Паци подготвят заговор, целта на който е да бъдат убити братята. Умира обаче само Джулиано.
18. II. 1562 г. Франсоа Гизи — водач на френския католически лагер, противник на хугенотите, с които води сражения във Васи, където мнозина хугеноти загиват от неговата ръка. Когато потегля към Орлеан, фанатикът хугенот Полтро дьо Мере го убива с пистолет.
24. VIII. 1572 г. Адмирал Колини — водач на френските хугеноти. Убиват го хора от католическата лига по заповед на Хенри Гизи, който изчаква сигнала — камбанния звън на църквата „Сен Жермен, л’Оксероа“ — и начело на убийците влиза в дома на Колини. Безме Диановиц убива адмирала и след това хвърля трупа от прозореца. Това е началото на масовите кланета, известни в историята под наименованието „Вартоломеева нощ“.
10. VII. 1584 г. Вилхелм Орански — нидерландски принц. В Делфт го застрелва Балтазар Жерар, по всяка вероятност подкупен от Филип II
23. XII. 1588 г. Хенри Гизи — водач на католическата лига, наречен Льо Балафре (белязан), заклет враг на хугенотите.
Крал Хенрих III, които се страхувал от нарастващата му мощ, го поканва па заседание в Блоа. В антрето пред кабинета на краля го очакват четиридесет и пет души кралски телохранители, които забиват кинжалите си в него. Кралят излязъл да види какво става и се спънал в трупа на обезвредения противник.
2. VIII. 1589 г. Хенрих III — френски крал, противник на хугенотите, един от инициаторите на „Вартоломеевата нощ“. Папа Сикс V го анатемосва. По заповед на фамилия Гизи го убива фанатикът доминиканец Жак Клемен при обсадата на Париж.
14. V. 1610 г. Хенрих IV — френски крал, отначало водач на хугенотите. За да спечели парижани, приема католическата вяра. След няколко безуспешни опита го убива Франсоа Равела.
20. VIII. 1672 г. Жан и Корней де Вит — холандски държавници, убити в Хага от фанатизирана тълпа заради мнимо изменничество.
5. I. 1757 г. Людвик XV — френски крал, слаб държавник, действувал под влияние на обкръжаващите го. Нападнат е с кинжал от Р. Ф. Дамен, но кралят остава жив. Причините за нападението не са изяснени.
17. VII. 1762 г. Петър III — руски цар, убит в крепостта Ропша от заговорници начело с Алексей Орлов по време на т.нар. „дамска революция“, която издига на царския трон Екатерина Велика.
17. III. 1792 г. Густав III — шведски крал, който предприема безсмислена и обречена на провал война с Русия. Имал отрицателно отношение към резултатите от френската революция. На маскен бал капитан Анкарстрьом го застрелва.
28. IV. 1799 г. Боние и Рубрьо — френеки посланици, убити по неясни причини от рота хусари в Растат.
24. XII. 1800 г. Наполеон Бонапарт — безуспешен атентат срещу консула, когато отивал на опера. По-късно това му послужва за сурови репресии срещу якобинците.
23. III. 1801 г. Павел I — руски цар. Заговорници под ръководството на граф Пахлен убиват слабоумния цар, който не искал доброволно да слезе от трона
28. VII. 1808 г. Селим III — турски султан, опитвал се да въведе прогресивни реформи Заплатил скъпо за стремежа си да създаде армия по европейски образец — настроил против себе си еничарите, които по заповед на неговия племенник го убиват. На освободения трон се възкачва племенникът под името Мустафа IV.
12. X. 1809 г. Наполеон I — френски император. По време на пребиваването в замъка Шьонбрун немецът Шапс прави безуспешен опит за атентат срещу него.
1810 г. Хан Аксел Ферсен — шведски маршал, който участвува и в борбата за независимостта на САЩ. Преоблечен като кочиаш, спомага за бягството на френското кралско семейство през 1791 г Започнало да се говори, че е виновен за смъртта на кронпринца Кристиан Аугуст и затова тълпата го линчува.