Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
1812 г. Спенсър Пършвал — английски министър-председател, по всяка вероятност на базата на личното отмъщение го застрелва търговецът Джон Белингъм, когато министър-председателят влизал в парламента.
1814 г. Фулгенцио Йедрос — основоположник на република Парагуай, убит от неговия наместник Гаспер дьо Франс, чиито останки по късно разгневената тълпа изхвърля от олтара на черквата „Въплъщение“ в реката.
13. II. 1820 г. Карл Фердинанд — херцог от Берн, син на френския крал Карл X и наследник на трона. Убива го във Венеция атентаторът Лувел.
19. VII. 1824 г. Аугустин де Итурбиде, под името Дон Аугустин I — мексикански император, инициатор на въстание. Опозицията му се противопоставя. Конгресът го обявява в немилост и нарежда да бъде убит.
1. I. 1829 г. Бланко — генерал, президент на република Боливия, след като Конгресът снема Веласкес. Убит от опозицията.
1830 г. Антонио Хосе Сукре — вторият президент на Боливия, другар на легендарния борец за свобода Симон Боливар, маршал, убит край Картахена, след като бил принуден да се оттегли.
9. X. 1831 г. Каподистрия — първият гръцки президент с прищявки за абсолютен владетел. Убит от сина и брата на Петър Мауромихаил, когото той по политически причини изпратил в затвора.
30. I. 1835 г. Ендрю Джексън — седмият президент на САЩ, нападнат на стълбището на Капитола от умопобъркания Ричард Лауренс, който се смятал за крал Ричард III и имал претенции за американския трон.
28. VII. 1835 г. Людовик Филип — френски крал. При нападението на италианския авантюрист Йосиф Фиши в Париж, който хвърля срещу краля адска машина с двадесет и четири заряда, е убит маршал Мортие и други единадесет души.
25. VI. 1836 г. Людовик Филип — опитът за атентат срещу краля е безуспешен, той остава невредим.
10. VI. 1840 г. Виктория — английска кралица. Келнерът Оксфорд прави безуспешен опит за атентат.
30. V. 1842 г. Виктория — английска кралица. Втори опит прави камериерът Френсис.
12. VII. 1849 г. Вилхелм — принц, по-късно пруски и германски император. Опитват се да го убият по време на пребиваването му в Нидерингелхайм.
22 V. 1850 г. Фридрих Вилхелм IV — пруски крал. Опит за атентат срещу него прави душевно болният пожарникар Зефелоге. Облечен в официална униформа, която сам си моделирал и поръчал да му я ушият, той стреля срещу краля. Умира в лудница.
27. III 1854 г. Карл III — Фердинанд Пармски — владетел на Парма и Пиаченца, убит поради недоволството на масите от жестокия му начин на управление.
28 IV. 1855 г. Наполеон III — френски император. Безуспешен опит за атентат, извършен от италианеца Пианори.
8. XII. 1856 г. Наполеон III — следващ неуспешен опит, извършен от италианеца Белямар
8. XII. 1856 г. Фердинанд II — крал на Неапол, известен като „най-набожния крал“, защото спасил Пий IX от радикалите, като го укрил. Отнасял се жестоко с въстаниците и опозицията, поради което Андесилао Милано решава да го нападне.
12. VIII. 1860 г. Данило I — първият черногорски светски княз. По време на неговото управление се стига до открити стълкновения с турците, завършващи благоприятно за Данило. Чрез въвеждането на реформи си спечелва врагове в емиграция. Убива го в Котора емигрантът черногорец Тодор Кадич.
14. VII. 1861 г. Вилхелм I — пруски крал. В курорта Баден-Баден националистът Оскар Бекер се опитва да го убие, но само леко го ранява.
24 XII. 1863 г, Наполеон III — френски император. Следващ безуспешен атентат
18. IV. 1866 г. Александър II — руски цар. Каракозов прави опит да го убие в лятната градина.
7. V. 1866 г. Ото фон Бисмарк — германски държавник, който е за обединението на Германия чрез война и под пруско ръководство. Обявява се остро против демократичното движение и с това отблъсква масите. Студентът Коен-Блинд се опитва да го убие.
6. VI 1867 г. Александър II — руски цар. Полякът Березовски навършва атентат срещу царя по време на посещението му на Световното изложение в Париж. Александър остава невредим.
29. VI. 1868 г. Михаил Обренович III — сръбски княз. Убит от привърженици на Александър Карагеоргиевич в Тончидерския парк в Белград. Начело на заговорниците бил адвокатът Радо-ванович.
12. XII. 1871 г. Сирило Антонио Риварола — президент на Република Парагуай — насилствено умъртвен на една улица в столицата.
19. I. 1872 г. Амадеус I Аостински — син на италианския крал Виктор Емануил II. Макар и чужденец, той се възкачва на испанския трон. Привърженици на испанските Бурбони правят опит да го убият. Атентатът е неуспешен, но Амадеус се изплашва и се оттегля.
8. II. 1872 г. Ричард Сауфуел Бърк — английски вицекрал в Индия. При посещението му в затвора в Порт Блеир го убива един от затворниците мюсюлмани.
13. VII. 1874 г. Ото фон Бисмарк — германски канцлер. Атентатът е извършен от Едуард Кулман, дърводелски чирак от Кисинген.