Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Мили... Боже. Истина ли беше? Наистина ли щеше да...
Престани. Не го карай да стои там по-дълго от необходимото. И щом това свърши и той разбере, че всичко е наред, няма да ти се налага да го правиш отново.
Мери изрита обувките си, свали бързо през глава дебелия пуловер и блузата с висока яка и събу дънките.
Рейдж отново повдигна глава. Докато тя сваляше сутиена и бикините си, членът му потрепна. Удължи се. Тя наблюдаваше как се променя заради нея. Лицето й порозовя от възбудата, красивата й гладка кожа се покри със ситни капчици пот.
- Мери...
Ирисите му побеляха, той започна да ръмжи тихо и да извива хълбоците си. Ерекцията му достигна първо до корема, а после и до пъпа му. Ръцете му внезапно се вдигнаха нагоре и дръпнаха веригите, които се разместиха и издрънчаха.
- Добре ли си? - каза тя.
- О, Господи, Мери. Аз... ние сме гладни. Умираме за теб.
Тя събра смелост и пристъпи до леглото. Наведе се и го целуна по устата, след това се качи върху леглото. Покри го с тялото си.
Той се извиваше под нея, докато тя разтваряше бедра над хълбоците му.
Взе го в дланта си и се опита да го скрие в себе си. Първият път не успя. Беше твърде голям, а тя не беше готова и изпитваше болка. Опита отново и смръщи вежди.
- Не си готова за мен - каза Рейдж, изви гръб и се притисна към нея. Издаваше някакъв див, мъркащ звук.
- Ще се оправя, нека само...
- Ела тук. - Още докато говореше, гласът му се промени стана по-плътен. - Целуни ме. Мери.
Тя се отпусна върху гърдите му и се прилепи към устните му, опитвайки се да изпита желание. Не се получаваше. Той се отдръпна, сякаш усещаше, че не е възбудена.
- Ела по-нагоре. - Веригите се раздвижиха, звукът им бе почти като звън на камбани. - Дай ми гърдите си. Приближи ги до устата ми.
Тя се премести и допря зърното си до устните му. Тялото й реагира веднага щом усети нежното всмукване. Затвори очи, посрещайки с облекчение топлината, която я заливаше.
Рейдж сякаш усети промяната в нея, защото мъркащият звук се засили и във въздуха се разнесе приятно бръмчене. Докато я галеше с устни, тялото му се изви силно под нея, гърдите му се повдигнаха, после се надигна шията, а главата се отметна назад. Кожата му отново заблестя от пот, желанието му за нея изпълни въздуха с аромата на подправки.
- Мери, нека усетя вкуса ти. - Гласът му беше толкова тих, че думите едва се различаваха. - Твоята сладост. Нека усетя вкуса ти.
Тя сведе поглед. Две светещи бели очи се взираха в нея. Хипнотизираха, привличаха я така силно, че не можеше да им устои, макар да разбираше, че сега с нея не беше само Рейдж.
Изпълзя нагоре и спря върху гърдите му. Чувстваше се смутена от тази близост, особено както бе вързан.
- Още малко, Мери. - Дори начинът, по който произнасяше името й, не беше същият. - Ела до устата ми.
Тя се премести неловко, опитвайки се да се пригоди към неговата поза. Накрая постави едното си коляно върху гърдите му, а другото - върху рамото му. Той изви глава и се повдигна, за да я достигне и погали с устни.
Стенанието му вибрираше в сърцевината й и тя опря ръка в стената. Удоволствието напълно премахна задръжките й и тя се отдаде изцяло на усещанията си, докато той я поемаше лакомо. Когато тялото й отговори с внезапно появила се влага, тя чу остър звук, последван от стенание, а веригите се опънаха силно и рамката на леглото изскърца. Огромните ръце на Рейдж се напрягаха, опъвайки веригите, които го задържаха, мускулите му бяха твърди като камък, пръстите - широко разперени и извити като нокти на хищник.
- Ето - каза той между краката й. - Усещам... че си близо. Гласът му потъна в ръмжане.
Удоволствието я прониза и тя се отпусна върху леглото. Когато пул-сиращите тръпки отслабнаха, тя го погледна. Белите немигащи очи бяха широко отворени от учудване и възхищение. Той бе изцяло завладян от нея. Лежеше и дишаше по онзи особен начин - две кратки вдишвания, едно дълго издишване.
- Вземи ме, Мери.
Думите бяха произнесени с дълбок, променен глас. Не бе гласът на Рейдж.
Но тя не се уплаши, нямаше и усещането, че го предава.
Каквото и да се бе освободило от него, то не беше злонамерено, а и не беше напълно непознато. Бе усещала това нещо у него през цялото време и сега нямаше от какво да се плаши. Когато срещна очите му, изпита същото чувство, както в билярдната зала - някакво друго присъствие, което едновременно с това беше Рейдж.
Премести се надолу и го прие в тялото си, обхвана го плътно. Започна да се движи равномерно, а хълбоците му се повдигнаха и от гърлото му отново се чу високо стенание. Тласъците се редуваха навътре и навън, все по-силно и по-бързо, доставяйки й все по-голямо удоволствие. Подпря се на ръце и крака, за да не я събори силата му и се опита да остане неподвижна.