Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Следобедът беше изморителен и нямаше никаква яснота около състоянието й. Доктор Делакроче все още се консултираше с колегите си и нареди да направят на Мери томография, както и нови лабораторни изследвания. Пак й взеха кръв, защото екипът искаше да провери отново някои чернодробни функции.
Господи, как се ядосваше, че утре ще трябва да идва пак и да прекара още една нощ в неизвестност. Когато двамата с Бъч стигнаха външния паркинг и влязоха в мерцедеса, тя се чувстваше напълно изтощена. Онова, от което наистина имаше нужда, беше да си лете, но беше толкова напрегната, че едва ли щеше да успее да заспи скоро.
- Всъщност, Бъч, да наминем край къщата ми, преда да се приберем. Искам да си взема едни лекарства, които оставих там.
Малко приспивателно щеше да й дойде добре.
- Иска ми се да не ходим там. Не можеш ли да си поръчаш каквото ги трябва от интернет или нещо такова?
- Изписват ги с рецепта. Той сви вежди.
- Добре. Но няма да се бавиш и ще дойда с теб.
След петнайсет минути колата сиря на алеята пред дома й. В златистия блясък на залязващото слънце къщата изглеждаше изоставена. Вятърът бе навял окапали листа пред входната врата, хризантемите й бяха почти изсъхнали, а вътре в градината имаше един паднал клон.
Надяваше се, че който и да купеше мястото, щеше да го харесва колкото нея.
Влезе в къщата и усети студен полъх. Оказа се, че прозорецът над кухненската мивка е открехнат. Докато го затваряше, реши, че Ви го е оставил отворен, когато е идвал да инсталира охранителната система. Затвори го и се качи горе да си вземе приспивателното.
Преди да се върне обратно. Мери се спря до плъзгащата се задна врата и погледна градината зад къщата. Басейнът беше покрит с пелена от листа, водата беше мътна. По-нататък в ливадата се виждаха вълните на пожълтялата трева...
Отсреща в къщата на Бела нещо проблесна.
Тя застана нащрек.
- Бъч, имаш ли нещо против да проверим какво е това?
- И дума да не става. Трябва да те върна у дома.
Тя отвори вратата.
- Мери, опасно е.
- И за Бела е така. Нищо не трябва да се движи в къщата й това време на деня. Хайде.
- Можеш да й се обадиш от колата.
- Ще й се обадя оттук. - След малко затвори телефона и отново тръг-на към вратата.
- Никъде няма да... Мери, спри! Господи, не ме карай да те метна на рамо и да те изнеса оттук.
- Само да си посмял да направиш нещо подобно, ще кажа на Рейдж, че си ме опипвал.
Очите на Бъч светнаха гневно.
- За Бога, ти си проклета манипулаторка също като него
- Не точно като него, но се уча. Сега ще дойдеш ли с мен, или да тръгна сама?
Той изруга през зъби и стисна в ръката си пистолет.
- Не ми харесва тази работа.
- Отбелязвам си го. Слушай, само ще се уверим, че тя е добре. Няма да отнеме повече от десет минути.
Тръгнаха през ливадата. Бъч се оглеждаше напрегнато из полето. Наближиха къщата и тя видя, че остъклената задна врати се люлее на вятъра и стъклата отразяват последните лъчи пи слънцето.
- Стой плътно до мен, разбра ли? - каза Бъч, когато излязоха на моравата.
Вратата отново се отвори рязко.
- О, по дяволите - измърмори той.
Бронзовата ключалка беше разбита, а няколко от стъклата бяха счупени.
Пристъпиха предпазливо вътре.
- О, Боже мой! - прошепна Мери.
Столовете бяха съборени и разхвърляни из кухнята заедно с натрошени чинии и чаши, имаше и една счупена лампа. Върху пода се виждаха ивици от изгорено, както и от някакво черно вещество, приличащо на мастило.
Когато тя се наведе да разгледа мазните следи, Бъч каза:
- Не се допирай до това нещо. Това е кръв на лесър.
Тя затвори очи. Онези мъже от парка бяха хванали Бела.
- Спалнята й в мазето ли е? - попита той.
- Така ми каза.
Слязоха тичешком в мазето и намериха двойната врата, водеща към стаята й, широко отворена. Няколко от чекмеджетата на скрина бяха разхвърляни, изглежда някои от дрехите й бяха взети. В което изобщо нямаше смисъл.
Докато се качваха към кухнята, Бъч вдигна капака на мобилния си телефон.
- Ви? Имаме влизане с взлом. У Бела. - Огледа черните петна по един счупен стол. - Била се е храбро. Но мисля, че лесърите са я отвлекли.
Рейдж притискаше мобилния телефон между ухото и рамото си и в същото време обличаше кожените си дрехи.
- Ченге? Дай да говоря с Мери.
Чу се шумолене, после тя се обади:
- Ало? Рейдж?
- Здравей, мила, добре ли си?
- Да.
Гласът й трепереше силно, но какво облекчение беше само да го чуе.