Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Обичам те, Рейдж. Безумно те обичам.
Силните му ръце я обгърнаха и той зарови лице в извивката на шията й.
- Мислех, че никога няма да ме обикнеш.
- Защо, толкова ли съм студена?
- Не, аз не съм достоен.
Мери се отдръпна и го изгледа гневно.
- Никога повече не го казвай. Ти си най-хубавото нещо, което изобщо ми се е случвало.
- Дори със звяра?
Звярът? Да, тя винаги беше усещала, че в него има и нещо друго. Но чак пък звяр? Все пак Рейдж изглеждаше толкова разтревожен, че тя реши да не му противоречи.
- Да, и с него. Само че може ли следващия път да го направим без всичките тези железа? Напълно съм сигурна, че няма да ме нараниш.
- Да, мисля, че може да махнем веригите.
Мери го притисна отново до себе си, загледана в „Мадоната С младенеца" в другия край на стаята.
- Ти си най-невероятното чудо - прошепна тя, загледана в картината.
- Какво? - попита той, допрял устни до шията и.
- Нищо.
Целуна русата му глава и продължи да се взира в Мадоната.
46
Бела пое дълбоко въздух и усети миризмата на мръсотия. Господи, как я болеше главата. И коленете. Бяха притиснати в нещо твърдо и студено. Очите й се отвориха изведнъж. Тъмнина. Мрак. Слепота. Опита се да вдигне ръка, но рамото й се блъсна в грапава стена. Имаше друга стена зад гърба й, пред нея и отстрани. Тя се заблъска в тясното пространство, обхваната от паника. Отвори широко уста, но откри, че не може да диша. Нямаше въздух, само миризма на мокра пръст, която запушваше... носа й... тя... Изпищя.
И нещо над нея се раздвижи. Погледна нагоре. Заслепи я светлина.
- Готова ли си да излезеш? - попита тихо мъжки глас.
Спомените й се върнаха - бягството към къщата й през ливадата, борбата с лесъра.
Усети дръпването на увито около гърдите й въже и осъзна, че я изваждат от тръба в земята. После се озова в неголяма стая с неизмазани стени. Оглеждаше се в ужас, нямаше представа къде е. Помещението беше без прозорци, само с две малки капандури, покрити с черен плат. От тавана на кабели висяха три крушки без абажури. Въздухът беше пропит от миризмата на чамови дъски и сладникавия аромат на бебешка пудра, който идваше от лесъра.
Когато видя масата от неръждаема стомана и десетките ножове и чукове до нея, тя се разтрепери толкова силно, че започна да кашля.
- Не се плаши от тези неща - каза лесърът. - Не са за теб, стига да се държиш добре.
Ръцете му се заровиха в косата й и я разпиляха върху раменете.
- Сега ще вземеш душ и ще измиеш косата си. Ще я измиеш за мен.
Той се пресегна и вдигна вързоп дрехи. Сложи ги в ръцете й и тя разбра, че са нейните.
- Ако си послушна, ще ти разреша да ги облечеш. Но не и преди да те изчистим. - Побутна я към една отворена врата и в този момент звънна мобилен телефон. - Влез под душа. Beднага.
Прекалено объркана и вцепенена, за да се противопостави, Бела се препъна, пристъпвайки в недовършена баня без тоалетна. Движейки се, сякаш по чужда воля, тя се затвори вътре и пусна водата с треперещи ръце. Когато се обърна, видя, че лесърът е отворил вратата и я гледа.
Той закри долната част на телефона с ръка.
- Махни дрехите. Веднага.
Тя хвърли поглед към ножовете. Докато се събличаше, в гърлото й се надигна горчилка. Когато свърши, се прикри с ръце и се разтрепери.
Лесърът затвори телефона и го остави.
- Няма да се криеш от мен. Смъкни си ръцете.
Тя отстъпи, като вцепенено тръскаше глава.
- Свали ги.
- Моля те, недей...
Той пристъпи две крачки и я удари през лицето, запращайки я в стената. После я сграбчи.
- Погледни ме. Погледни ме. - Когато срещна втренчения му поглед, тя видя, че очите му светят от възбуда. - Господи, толкова е хубаво, че се върна.
Той я обви с ръце и я притисна към себе си. Заля я сладникавата му миризма.
***
Бъч е невероятен придружител, помисли си Мери, докато излизаха от онкологичното отделение на болницата „Свети Франциск". Облечен в черно вълнено палто, с шапка в стил 1940 г. и страхотни тъмни пилотски очила, той изглеждаше като елегантен наемен убиец.
Което донякъде си беше истина. Тя знаеше, че е въоръжен до зъби, защото Рейдж беше проверил оръжията му, преди да ги пусне да излязат от къщата.
- Имаш ли нужда да свършим нещо друго, преди да се върнем? – по-пита Бъч, когато излязоха.
- Не, благодаря. Да си отиваме у дома.