Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Стенещият звук се усилваше, той се движеше неудържими удряйки хълбоци в нея, цялото му тяло трепереше. Беше като приближаващ ураган, който ще връхлети всеки миг. Внезапно се изви в дъга нагоре, леглото изскърца, а ръцете и краката му се напрегнаха. Клепачите му се отвориха и бяла светлина обля стаята, стана светло като ден. Тя почувства пулсирането му дълбоко в себе си, когато той достигна върха, усещането предизвика нов оргазъм у нея и тя напълно се изгуби в насладата. Когато дойде на себе си, се отпусна върху гърдите му и двамата притихнаха. Чуваше се само дишането им, неговото след - ваше онзи странен ритъм.
Вдигна глава и се взря в лицето му. Белите очи горяха, вперени в нея с истинско обожание.
- Моята Мери - каза гласът.
После през тялото й премина слаб токов удар и въздух се наелектризира. Всички лампи в стаята се запалиха, обливайки я в светлина. Тя ахна и се огледа, но вълната отмина така бързо както и дойде. Енергията просто изчезна. Мери сведе поглед.
Очите на Рейдж отново бяха нормални, блестяха в синьо - зелено.
- Мери? - каза замаяно той с неясен глас.
Тя трябваше да си поеме дъх няколко пъти, преди да проговори.
- Ти се върна.
- А ти си добре. - Той вдигна ръце и сви пръсти. - Не съм се променил.
- Какво искаш да кажеш?
- Не съм... Виждах те, докато звярът беше с мен. Виждах те през мъгла, но знаех, че не те наранявам. Това е първият път, когато си спомням нещо.
Тя не разбираше какво значи това, но видя, че веригите са протрили кожата му до кръв.
- Може ли да те освободя?
- Да, моля те.
Отне й доста време да махне веригите. Когато вече бе свободен, той разтри китките и глезените си и я загледа съсредоточено, сякаш за да се убеди, че е добре.
Тя се огледа за някакъв халат.
- Най-добре да кажа на Бъч и Ви, че няма опасност и че може да тръгват.
- Аз ще им кажа.
Отиде до вратата и надникна навън.
Докато говореше с мъжете, тя гледаше татуировката на гърба му. Можеше да се закълне, че й се усмихва.
Господи, беше полудяла. Наистина.
Скочи в леглото и придърпа завивките върху себе си.
Рейдж затвори вратата и се облегна върху нея. Все още изглеждаше напрегнат, въпреки облекчението, което беше изпитал.
- След всичко това... Страх ли те е от мен?
- Не.
- А от... него?
Тя протегна ръце.
- Ела тук. Искам да те прегърна. Изглеждаш сякаш те е прегазил автобус.
Той отиде бавно до леглото. Мери махна с ръце - канеше го да побърза.
Рейдж легна до нея, но не я прегърна.
След един удар на сърцето, тя се хвърли към него, обви го с тялото си, галеше го с ръце. Когато дланта й се плъзна отстрани на тялото му, докосвайки края на драконовата опашка, Рейдж трепна и се отмести.
Не иска да доближавам татуировката, помисли си тя.
- Обърни се - каза Мери. - По очи.
Когато той поклати глава, тя започна да блъска раменете му. Сякаш се опитваше да отмести роял.
- Обърни се най-сетне. Хайде, Рейдж.
Той се подчини без никакво желание. Тръшна се по корем, ругаейки.
Тя плъзна ръка надолу по гръбнака му, точно върху дракона.
Мускулите на Рейдж се свиваха без видима причина. Не, имаше причина. Бяха тези части от тялото му, които отговаряха на местата от татуировката, които докосваше.
Колко необикновено.
Продължи да гали гърба му още известно време с чувството, че оцветените части сякаш се повдигат като котка, за да по-срещнат дланта й.
- Ще поискаш ли някога отново да си с мен? - запита тихо Рейдж.
Обърна лице настрани, така че да я вижда. Но не вдигна поглед.
Тя задържа ръка върху устата на звяра, проследявайки линията на устните с върха на пръста си. Тези на Рейдж се отворим сякаш усещаха допира.
- Защо да не искам да съм с теб?
- Това бе малко странно, нали?
Тя се засмя.
- Странно? Спя в къща, пълна с вампири. Влюбих се в...
Мери млъкна. О, Господи. Какво изрече току - що?
Рейдж повдигна рамене от леглото и се изви настрани, за да я погледне.
- Какво каза?
Не беше искала това да се случи. Влюбването и признание й, но нямаше да се отрече нито от едното, нито от другото.
- Не съм сигурна - промърмори, съзерцавайки грубата сила на раменете и ръцете му. - Но мисля, че беше нещо от рода на „Обичам те". Да, това беше. Обичам те.
Доста неубедително. Можеше да го направи сто пъти по-добре. Стисна лицето му в дланите си, целуна го силно по устата и го погледна право в очите.