Натиснете Enter ако смеете… [bg]

По дяволите!

Джъстин се беше досетил. От четири години Кейси не се беше свързвал с него като Ренегата. Вероятно, когато мъжът от ЦРУ го е накарал да изпрати съобщение с този идентификатор и Ръсел е реагирала така бързо, той е съобразил какво става. Ренегата нямаше откъде да знае за смъртта на Дорис. Освен ако не е говорил с него под друго име. Джъстин трябваше само да се сети на кого беше казал за смъртта на жена си.

Сега сигурно си мислеше, че Конрад е в програмата за защита на свидетелите или нещо такова. Хубаво е човек да има приятели като него.

Обаче с всеки изминал ден анонимността му отиваше по дяволите. Започнаха да му идват гости, Юпитер го разконспирира и — за бога! — работеше за проклетото ФБР!

Единственото, което искаше, беше само да си играе с компютрите, да подготвя малки изненади на разни хора, да обира скапаните банки и да прехвърля парите им там, където има по-голяма нужда от тях.

А сега едва ли не работеше в полза на обществото.

Ужас!

Кейси се върна на „Сейтън“.

Програмата беше създадена от Дан Фармър, вече бивш служител на „Силикън Графикс“. Използвана за анализ на компютри и мрежи, „Сейтън“ посочваше слабите места в защитните им системи. Фармър и „Силикън Графикс“ обаче имаха различни идеи за нейното разпространение. Фармър искаше програмата да се пусне безплатно в мрежата, „Силикън Графикс“ предпочитаха да напълнят джобовете си. Фармър загуби.

Кейси беше уважил желанието му и получи копието си безплатно направо от „Силикън Графикс“. Успя да открие пролука в сигурността им, и то без помощта на „Сейтън“.

Когато програмата се появи за пръв път на пазара, предизвика истински фурор. Задачата й беше да помогне на търговските предприятия да подобрят сигурността си, но веднага възникнаха опасения, че хакерите могат да я използват за собствените си цели. В крайна сметка станаха и двете неща. Защитните системи видимо се подобриха, а част от хакерите някак все успяваха да се промъкнат вътре, и то не без помощта на „Сейтън“.

Конрад, както и много от неговите събратя, обичаше да събира разни програми. Имаше хора, които купуваха за библиотеката си само книги с кожена подвързия. Не беше задължително човек да чете всичко. В хард дисковете му се пазеха програми, които дори не беше погледнал. Притежаваше файловете на Шимомура и прегледа голяма част от тях, за да добие представа за начина му на мислене. Същото се отнасяше и за „Сейтън“. Никога досега не я беше използвал.

Реши, че за „Сейтън“ няма по-голямо предизвикателство от защитната система на Агенцията за национална сигурност. Вече беше копирал схемата при предишното си посещение.