Натиснете Enter ако смеете… [bg]

Щеше да нарече тази програма „Гавърнмънт Исеншъл“ или нещо подобно. Беше огромна по мащаби. Когато дойдеше време да се пишат кодовете, щеше да се наложи да поиска програмисти от Дарла, Нат, Джийн и Меоши. Но дори и с тяхната помощ първата проверка в реални условия щеше да е възможна най-малко след година.

Основната идея беше проста и поради това съвършена. Една база данни за цялото правителство. Но не каква да е. Тя трябваше да контролира разходите за покупка и подмяна на инвентара. Човек можеше да определи финансовите ограничения на дадено министерство за една година напред, като раздели бюджета на нива при разходи над петстотин долара. Ако някой отдел си поръчаше нови джипове, без покупката да е предварително предвидена, системата просто щеше да откаже да приведе парите. Или обратно — можеше автоматично да я извърши при фиксиране в бюджета.

Никакви обстоятелства и опити да се заобиколи законът не минаваха.

Всички отдели щяха да бъдат включени в една база данни. Така Конгресът и данъкоплатците получаваха реална представа за правителствените разходи. Кои функции се изпълняват с предимство? Как и за какво се харчат парите?

Освен това програмата чувствително щеше да намали бюрокрацията. Джером предвиждаше икономии от порядъка на петдесет милиарда долара годишно само от съкращаването на административния персонал и дублиращите отдели.

Спокойно можеше да им поиска петдесет милиона за програмата си и всички щяха да бъдат доволни. Особено данъкоплатците.

Удивително, помисли си той. Отново се чувстваше щастлив. Можеше да демонстрира на целия свят силата на ума си и да я превърне в пари. Ще започне с пилотна серия. Например за областния правителствен отдел в Тексас. Съвсем безплатно, само за да им покаже колко е съвършена. По същия начин беше пробил на пазара с програмите за банките.

Всичко беше въпрос на контрол. Човек трябва да се научи да контролира живота си, чувствата си и ако е възможно, средата си. Той непрекъснато се удивляваше на несъвършенствата в някои големи корпорации и правителството. Те функционираха като олицетворение на некадърността. Цялата им дейност беше белязана с непрекъснати грешки при взимането на решения.

Примерът с Интернет беше особено показателен. В името на децентрализацията и егоистичните цели на прекалено много организации бяха позволили на мрежата да се разрасне без никакъв контрол. Донякъде намеренията им бяха благородни, но сега никой не можеше да се справи с престъпността. Сигурността не беше взета предвид още от самото й създаване. Глоубнет коренно се различаваше от всички съществуващи мрежи.

Напоследък беше позабравил невероятното усещане да държиш козовете в ръцете си. Както когато влезе в системите на Агенцията за национална сигурност. Или съзнанието, че повечето банкови учреждения в света разчитат на неговите счетоводни и трансферни програми.

А сега щеше да контролира и правителствата не само по отношение на разходите. Програмата можеше да влияе върху покупките. Беше напълно възможно. Можеше да му отнеме десет, дори петнадесет години, но скоро всички щяха да живеят според неговите представи.