Натиснете Enter ако смеете… [bg]

Оказа се, че доста я е подценил. Моравата подутина на челото на Спенсър беше поредното доказателство. Норман беше опитен агент с дългогодишен стаж в Управлението и не можеше да преглътне толкова лесно подобно унижение. Отгоре на всичко Мартин едва не го уволни. Толкова се вбеси от доклада му, че го изхвърли от кабинета си, преди да го е застрелял.

В дъното се изправи някаква фигура и му махна. Мартин с мъка си проправи път през навалицата.

По дяволите! Веласкес беше с нея!

Интересно дали предварително беше планирала присъствието на трети човек. Сигурно.

— Сядай, Питър. Ще пиеш ли нещо?

— Не, благодаря. Здрасти, Рик.

— Здравей.

— Предполагам, че вече знаеш за снощния инцидент — започна тя.

— Норман си иска обратно портфейла и пистолета.

— Конфискувани са. Ето ти заповедта.

Тя му подаде официалния формуляр. Съдържанието на портфейла беше подробно описано — 604 долара в банкноти, четири кредитни карти, удостоверение от ЦРУ Седемдесет и шест цента в дребни монети.

— Защо?

— Като доказателство, разбира се. Заедно с фалшифицираната карта на ФБР със снимката на Норман Спенсър. Срамота, Питър!

Мартин можеше да й каже доста неща по този въпрос, но не и пред Веласкес. Пък и не разполагаше с абсолютно никакви улики. Ами ако Рик е в комбина с нея? И с Конрад?

— Луан, мисля, че…

— Изобщо не ми пука какво мислиш. Образовай се малко.

Тя подхвърли някакъв лист на масата. Питър го взе, но беше прекалено тъмно, за да прочете нещо.

— Това е копие от свидетелските показания, които ще бъдат предадени на съдебните власти — поясни му тя. — В прокуратурата са сигурни, че федералният съдия ще разпореди да бъдат издадени заповеди за задържане на Джералд Кенеди, Норман Спенсър и Питър Мартин.

Кучка! Нямаше да й мигне окото.

Но сега все още бяха в процес на преговори. Ако той отстъпеше достатъчно, тя нямаше да предприеме нищо.

— Как мога да го откупя?

— Не можеш. Норман Спенсър ще обеднее с шестстотин и четири долара.

— Нямаш нищо срещу Кенеди.

— Освен няколко благонадеждни свидетели.

С това не можеше да докаже нищо, но вестниците щяха веднага да лапнат историята и тя го знаеше. Удроу Гарлиц щеше да направи бляскава кариера.

— И какво общо имам аз?

— Не ме карай да ти обяснявам.

— Не мисля…

— Казах ти, че не ме е грижа какво мислиш. Ето.

Тя му подаде една дебела папка. Той я прелисти под оскъдната светлина. Досието му! Погледна последните страници. Нередактираният вариант. Значи тя вече знаеше.

— Откъде имаш това?

— Въпросът е на кого ще го дам.

Господи, нима можеше да се играе без никакви козове!

— Какво искаш от мен, Луан?

— Само да си вършиш работата.

— Тоест?

— Да стоиш далеч от мен! Хората ти пречат на федерално разследване. Това обвинение също е включено в доклада.

— Значи смяташ да ме държиш в шах?