Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
Беше сигурен, че ще успее.
Достатъчен беше един малък капан там, където никой няма да се сети да погледне.
Движението в Глоубнет не представлява никакъв проблем. Преградите са за глупаците. А сега пак в Интернет.
ADMIN@CCS.FBI.GOV
Отдел за компютърни престъпления
Федерално бюро за разследване
1) Информация за отдела
2) Връзка с определен служител
3) Доклад за престъпление
4) Административна база данни
5) Специални проекти
6) Изход от системата
4
Административната база данни изисква парола
F11 активира програмата „Спектър“.
Имате достъп. База данни?
ТЕКУЩИ РАЗСЛЕДВАНИЯ
Много файлове. Интересно, че въпреки кризата отделът продължава работата си. Банка, обрана с помощта на компютър. Нарушение на държавен служител. Намеса на борсата — горкия Фарън Елбърт. Жалко, че номерът не мина. Нищо ново за Намръщения. Информацията сигурно беше на автономно устройство. Би било добре да се разбере какво точно стана в „Локхийд-Мартин“ Досие на Нейтън Грей? Но защо? Нищо особено. Миналото му. Има Бронзова звезда? Сигурно е убивал малки дечица, за да си я заслужи. Ето и потребителския му код.
Exit.
MONTANA@COMPSYS.GLOBENET.COM
Какви ги върши Нейтън Грей? Системата за сигурност, F11, вътре. Комуникационните му файлове? Не. Файловете на персонала? Отново нищо. Но защо ФБР го разследва? Нали работи за тях.
ADMIN@COMPSYS.GLOBENET.COM
Как е маркетингът? Абонаментите се покачват. Ами кореспонденцията? Много имена. Не, и това не е. Комуникационните системи? Всичките са заети, голямо търсене. Голяма част от съобщенията са кодирани. Има и четими, главно в Глоубмарт. Въртят се големи пари…
Алармата. Визуално и аудио.
Има хакер е административния сектор на Глоубнет.
Минава първата преграда, значи е абонат. Но какво търси тук?
DIR
Излиза списъкът на директориите. Добре. А сега защитата. Телефонно преследване. Бавно, бавно. Хайде де! Още малко. Готово! Район с код 303, телефон 72…
По дяволите! Изчезна.
АБОНАМЕНТ
Файловете се сортират според кода и първите две цифри. Районът е някъде в средата на Колорадо. Обаче местните явно са фенове на Глоубнет. Повечето са в… Ингълуд. Единадесет. Имената и адресите се копират в специален файл. Ако този тип смята да създава проблеми на мрежата, трябва да се обезвреди незабавно.
Но защо ще иска да влиза в „Компсистемс“? Може да е от ФБР. Какво си направил, Грей?
Може би ще е най-добре да се пообъркат малко файловете на Глоубнет, за да се успокоят търсачите на предизвикателства.
Не! Бизнесът си е бизнес! Усещането за сигурност е в основата.
Добре тогава.
Exit.
В кабинета още се носеше силна миризма на череши от ароматизирания тютюн, въпреки че Грей беше угасил лулата си преди половин час.
Опитваше се да състави списък с предстоящите задачи за служителите си, когато усети, че компютърът реагира малко по-бавно от обикновено. Разликата беше от порядъка на части от секундата. Някой друг дори не би забелязал.
Сякаш паметта му беше заета с изпълнението на някаква програма.
Нямаше такова нещо. Грей провери.
Тогава трябваше в системата да има още някой!
Което пък беше абсолютно невъзможно. Тя беше защитена от „Пелъс Гард“.
Пусна анализ на паметта, но всичко изглеждаше да е наред. Пък и текстовият редактор отново заработи нормално. Каквато и да беше причината, очевидно вече я нямаше.
Странно. Имаше някакво странно усещане. Почти полунощ, навън цари абсолютен мрак, силен вятър превива дърветата. Слабата светлина на настолната лампа сякаш още повече подчертаваше сенките. От хола слабо долиташе гласът на Винс Джил.
И все пак сякаш се натрапваше нечие присъствие.
Майчице! Достойно за роман на Стивън Кинг!
Нат стартира комуникационната програма и въведе адреса на „Компсистемс“. Провери системата за сигурност. Алармата се включи. Някой се опитваше да влезе без парола.
Дежурният щеше да се погрижи за него. Веднага разбра, че е абонат. Беше минал първата преграда.