![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
- Какво те спира да говориш с мен? - прошепна тя. - Да не би да се страхуваш?
Нищо не помръдна. Жегата струеше от плочките под краката и?. В сенките се събираха мънички мушици. Големите сънливи бели лилиуми бяха надвиснали близо до лицето и?, а някъде от дълбините на градината долиташе неясно скърцане. В тъмната плетеница бяха избуяли диви лилави ириси, отворили свирепо огромните си потрепващи цветове. Те се разлюляха така, сякаш през тях бе претичала котка.
Роуан гледаше как зеленината се олюлява и после се изправя, как потрепват цветчетата. Беше зловещо. Дощя и? се да пъхне пръст в цвета. Но какво ставаше? Тя се втренчи, жегата караше клепачите и? да натежават, вдигна ръка да пропъди мушиците. Дали цветето наистина растеше в момента?
Не. Нещо беше прекършило стъблото му, това бе всичко. Но колко чудовищно огромно изглеждаше; не беше просто зрителна измама. Жегата и тишината, внезапното пристигане на работниците, които нахлуха във владението и? като натрапници точно в момента на най-съвършен покой. Вече не беше сигурна в нищо.
Извади кърпичката от джоба и попи бузите си, после тръгна по пътеката към портата. Чувстваше се объркана, несигурна - виновна, че бе дошла тук сама, и несигурна, че се е случило нещо необикновено.
Сега умът и? отново бе зает със задачите за деня. Имаше толкова работа, толкова неща за вършене. А Майкъл сигурно тъкмо се беше събудил. Ако побързаше, можеха да закусят заедно.
Трийсет и пет
Понеделник сутринта Майкъл и Роуан слязоха заедно в центъра, за да заверят шофьорските си книжки за Луизиана. Не можеха да си купят кола без валидна за щата шофьорска книжка.
Когато върнаха калифорнийските си книжки, за да получат новите, като че изпълниха нещо като церемония по окончателното им и странно вълнуващо напускане на стария си живот. Сякаш връщаха паспорта си или се отказваха от гражданство. Майкъл погледна крадешком към Роуан и видя, че тя се усмихва някак тайнствено.
Вечеряха в «Дизайър Ойстър Бар». Гореща бамя със скариди, наденица и леденостудена бира. Вратите бяха отворени към Бърбън стрийт и вентилаторите на тавана раздвижваха въздуха. Приятен джаз долиташе от «Махагоновата зала» от другата страна на улицата.
- Типично за Ню Орлиънс - каза Майкъл. - Мелодичен джаз, радостта от живота. В него няма нищо печално, нищо мрачно. Дори когато го свирят на погребения.
- Да се поразходим - предложи Роуан. - Искам да видя всичко с очите си.
Прекараха вечерта в Квартала, като накрая напуснаха ярките светлини на Бърбън стрийт и минаха покрай елегантните витрини на магазините по Роял и Чартрес, а после обратно към крайбрежната улица срещу Джаксън Скуеър.
Роуан беше смаяна колко голям е Френският квартал, както и от усещането за старина, оцеляла дори след нововъведенията и модерните сгради. Майкъл отново бе завладян от неизбежния прилив на спомени - за неделите, които бе прекарал тук с майка си. Харесваха му подобренията, направени по тротоарите, както и уличните лампи, новия паваж по Джаксън Скуеър. Мястото сега изглеждаше още по-жизнено, отколкото в предишния си запуснат вид.
Беше прекрасно след дългата разходка да поседнат на пейка с изглед към реката и просто да гледат тъмната проблясваща вода. Увеселителните корабчета, осветени като големи сватбени торти, се носеха близо до потъналия в мрак отсрещен бряг.
Туристите, които се разхождаха по брега, бяха весели, разговаряха тихо, избухваха в смях. Двойките се усамотяваха в сенките. Самотен саксофонист свиреше някаква накъсана, сантиментална мелодия, а хората хвърляха монети в шапката му.
Накрая се върнаха към изпълнените с минувачи улици и тръгнаха към старото «Кафе дьо Монд», за да пийнат прочутото кафе лате и да хапнат понички. Останаха за малко вътре и гледаха как хората ставаха и сядаха до малките лепкави масички.
После поскитаха покрай магазините, заели мястото на стария Френски пазар, срещу тъжните и елегантни сгради по Декатър стрийт с техните балкони с железни перила и изящни колони.
Роуан помоли Майкъл да минат през Айриш Ченъл, покрай тъмните руини на комплекса «Свети Томас» и после покрай реката и изоставените складове. През нощта улица «Благовещение» изглеждаше малко по-добре, озарявана от уютните светлинки на малките къщи. Потеглиха с колата към горната част на града, по една тясна, обрамчена от дървета уличка, към вече порутените викториански къщи с натруфена украса. Той и? посочваше своите стари фаворити и онези, които би искал да реставрира.
Колко необичайно бе да е в стария си град, но с джобове пълни с пари. Да знае, че може да купи тези къщи, точно както бе мечтал преди в детството си, обхванат от безнадеждност и отчаяние.