Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
Великият фонтан беше над артезианския кладенец, който осигуряваше повечето чиста вода на Големи Яспис. Широки подземни тръби отвеждаха водата до още четири обществени зони на града и до всички посолства, а Хромарият си имаше свой кладенец, но за по-бедните граждани Великият фонтан беше единственият водоизточник. Повечето идваха тук поне веднъж на ден.
Над фонтана се издигаше стъклена статуя на Карис Заслепителката на сянката, втората Призма, вдовицата на Луцидоний. С извърнато към небето лице, към окото на Оролам, вместо да стои, статуята висеше във въздуха, поддържана от две струи луксин, изливащи се от ръцете ѝ към земята. Бе само по риза, със стройно тяло и широки, мускулести рамене на боец. Тея винаги беше харесвала това в статуята. Не мекушава отпусната дама. Като на притеглящите, които щели да я последват, тялото на Карис Първа беше оформено от чистото физическо усилие с изхвърлянето на луксин толкова, колкото тя самата беше оформила историята с използването му.
През всички часове на деня най-малко една от Хилядата звезди хвърляше светлина върху стъклената статуя и я огряваше почти като слънцето. А няколко я осветяваха с последните и първите лъчи на всеки ден, като я превръщаха в маяк в тъмното.
По веселия плясък на многобройните струи на фонтана седмолъчата звезда пренасяше водата до седем чучура.
По това време имаше малко хора. Пълнеха ведрата си и ги вдигаха на кобилици на раменете си — или на главите си в случая с аташийките — и си тръгваха. Около Великия фонтан имаше много дюкяни и всичките бяха процъфтяващи. Никакви сергии и просяци не се допускаха тук, което обаче означаваше, че задръстват улиците към площада.
Тея седна на една от пейките около фонтана. Искаше ѝ се да потопи ръце във водата, но не го направи. Жителите на Яспис бяха много чувствителни към водата. Някой престарал се лекар им беше обяснил, че човек ще се поболее, ако пие от коритото, в което си е измил ръцете. Нямаше смисъл да се спори със суеверни хора, смяташе Тея.
След пет-шест минути чу виковете. Победоносни викове. Останалите „изтърсаци“. Носеха Круксър на раменете си, почти целият клас — без нея и Кип.
Момчетата оставиха Круксър пред командир Железни.
Круксър сияеше, макар да се стараеше да не му личи.
Тея ги огледа. Почти всички явно се бяха били. Раздърпани дрехи, липсващ зъб в ухилена уста тук, разкървавен нос там, подуто и затворено око на едно от най-хубавите момичета в класа, Лидия; навсякъде охлузени кокалчета на пръстите.
Круксър махна с ръка и класът се строи пред командир Железни. Треньор Фиск, яхнал кон, дойде, слезе и застана до старшия си. Екипите един по един заизлизаха напред да представят монетите си на командир Железни.
Не бяха всички. Осем екипа се бяха провалили и стояха оклюмали.
Тея се обърна към Кип. Той изглеждаше изнервен. Страхотно.
— Круксър, докладвай — каза треньор Фиск.
— Сър, след като двамата с партньорката ми Лусия донесохме монетите си тук, се върнахме и събрахме другите. Заедно разбихме блокадата на бандата и пренесохме парите. — Преглътна. — Вие, мм, казахте, че единствените правила са тези, които обявихте.
— Значи превърнахте това, което бях замислил като индивидуално изпитание, в общо — каза строго командир Железни.
— Беше твърде опасно да…
— Да или не?
— Да, сър — отвърна Круксър. Преглътна отново, но не извърна поглед.
— Браво, Круксър — каза Железни. — Точно на това се надявах.
Надигнаха се радостни викове и Круксър въздъхна облекчено.
Когато дребосъците млъкнаха, Железни заговори:
— Останахте заедно и изпълнихте задача, която иначе нямаше да можете. За Черната гвардия е важна само задачата. Във вечния мрак да върви гордостта ви. Свършвате работата си по възможно най-ефикасния и възможно най-безопасния начин. Не правим това за доблест или за слава, вършим си работата. Е, някой друг, или приключихме?
В този момент дойде куриерът и скочи от коня си. Беше слаба тирейка, със сабя и два пистолета на кръста.
— Извинете, господа. Командир Железни?
— Аз съм — каза командирът.
— Тази пратка е за вас, от Кип и Адрастея. — Куриерът му подаде една торбичка и си тръгна. Командирът развърза торбичката и изсипа монетите в шепата си.
Разнесе се мърморене. Съвсем не одобрително.
— Кип — каза командир Железни. — Допускам, че това е било твоя идея?