Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
— Да, сър — отвърна Кип. Тея направо го чу как преглътна. Замълча, надяваше се, че командирът ще я пренебрегне. Едновременно ликуваше, че номерът ѝ е успял, и се дразнеше, че командир Железни веднага бе приписал идеята на Кип.
— Дадохте монетите си на куриер и след това просто се разходихте дотук?
— Да, сър — отвърна Кип.
Тея знаеше, че лицето на Железни няма да ѝ каже нищо, затова огледа лицата на дребосъците. Смайване, огорчение, раздразнение. Беше им се наложило да се бият, за да пробият дотук. Или да бягат презглава. Кип беше измамил. Кип беше измамил. Нея дори не я виждаха.
Разбира се, те също бяха измамили, но тяхната измама все пак включваше бой. Тяхната измама беше доблестна. Разбира се, че Кип и Тея щяха да бъдат наказани.
Командир Железни вдигна ръка, с дланта надолу.
— Всичко си има цена. Вие сте избрали да платите цената с битка. Кип е избрал да плати с монета. Някои от вас са се отървали без наранявания, но някои са пострадали. Нашите тела са нашата монета. Нашите тела, в крайна сметка, са всичко, което ние, черногвардейците, имаме. Вие сте избрали да рискувате телата си. Кип и Тея са използвали ума си. Ако вместо монети ви бях дал да защитите Бялата, кое от двете щеше да е по-добре? Да я защитите доблестно и с това да рискувате смъртта ѝ или да я измъкнете тайно по начин, който никой не е очаквал? Кип, Тея, вие се справихте добре. Двамата се придвижвате две места нагоре. Круксър, Лусия, вие двамата също две места нагоре… разбира се, Круксър, ти си на най-горното, тъй че си оставаш сам. Тъй че ще направим така, че тази седмица да не бъдеш предизвикван пръв. Следващата отново си в играта. Тези от вас, които се върнаха без монети, слизате с две места надолу. Тази нощ отиваме в хубава гостилница заедно — тези от вас, които пренесоха монетите си, могат да ги похарчат, но очаквам също така да се погрижите и за тези, които нямат монети. Ние сме едно. Грижим се един за друг.
Така и направиха. Ядоха и пиха — командир Железни плащаше яденето им, а дребосъците се черпеха едни други, докато треньор Фиск не ги спря, за да не се напият. Забавляваха се с разкази за геройствата си и разиграваха отново епически битки, може би малко преувеличено. По някое време командирът и треньорът си тръгнаха, несъмнено да свършат още работа.
Отначало имаше малко мърморене срещу Кип и Тея, че са се измъкнали толкова лесно, но когато Круксър се намеси и ги похвали, че са направили нещо по-умно дори и от неговото, мърморенето приключи, разривът се запуши и отново станаха един клас, като Кип и може би дори Тея се радваха на по-голямо уважение отпреди.
Тея почти не проговори през цялата вечер, но слушаше и гледаше внимателно. За нея това беше светлина и живот. Никога досега не се беше чувствала като част от нещо и бе готова да плати всичко, за да съхрани това. Усети се, че опипва огърлицата си, и осъзна, че за първи път я докосва с надежда в сърцето. Надежда, че може наистина да хвърли проклетия мускал в огъня и по дяволите да върви Аглая Красос.
По-късно най-сетне я убедиха да изпие една огромна чаша ейл. След това имаше чувството че се рее във въздуха, пияна от приятелство, пияна от принадлежност, може би просто пияна.
Дребосъците тръгнаха да се връщат на шумна тълпа и никой не им изшътка. Но докато минаваха по Стеблото на лилията — Кип и Тея бяха най-отзад в групата, заедно с Круксър и партньорката му Лусия, — Тея си спомни нещо.
— Ей, знаеш, че на черногвардейците им е забранено да имат връзки помежду си, нали?
Говореше на Кип, но Круксър и Лусия се сепнаха и я погледнаха гузно.
Кип я изгледа малко стреснато.
— Ами да. Естествено. Разбира се.
— Тогава трябва да знаеш, че не е това — каза Тея, все още малко ѝ се виеше свят. — А просто заради глупавия ни облог.
Кип се присви.
— Мм, всъщност не си длъжна да…
Тея хвана лицето му и го целуна силно по устните. Когато го пусна, той изглеждаше толкова слисан, че тя избухна в смях.
— Оо, и аз искам глупав облог — каза Лусия.
— Не! — викна Кип, излязъл от ступора си, и вдигна ръце да се защити.
— Не с тебе, Кип! — засмя се Лусия.
Кип скри очите си с ръце.
— Оставете ме да умра веднага, моля ви.
Круксър го прегърна през раменете. Останалите младоци започнаха да спират и да се обръщат, за да видят какво е толкова смешно.
— Правят го с всички ни, Кип. Правят го с всички ни.
55.
Гавин отново беше излязъл да плъзга на разсъмване. Днес беше сам. Карис тренираше няколко от Ясновидците в самоотбрана, а вечерта се беше вдигнала буря и я задържа в малкото им градче горе на ръба на вулкана, Платото. Щом слънцето изгря, Гавин се прозя, откъсна поглед от вълните точно в неподходящата секунда и плъзгунът леко се килна.