Небесносини грехове

- Неговите драскотини са по-стари от твоите - изрече Долф, а гласът му сякаш изръмжа, - по-заздравели. Никога няма да докажеш в съда, че са станали по едно и също време.

- Той е превръщач. Лекува се бързо. Аз те научих на това. Помниш ли?

- Наистина ли признаваш, че си го чукала? - попита Долф.

Бях прекалено ядосана, за да трепна от избора му на думи.

- Предпочитам „правила любов" пред „чукала", но да, свършихме тази работа.

- Ако това беше вярно, белезите досега щяха да са се излекували напълно. Стига да си само човек, както ми повтаряш непрекъснато.

Усещах главоболието между очите ми като че нещо се опитваше да си пробие път извън черепа ми с пробождане. Определено не бях в настроение за това.

- Какво съм, или какво не съм, не ти влиза в проклетата работа. Но ти казвам, че го белязах в разгара на страстта. Още повече, има реални шансове да е бил с мен по време на второто убийство. Може да ти съобщим време, ако искаш.

- Това би било добре - Зербровски беше преместил стола си малко по-далеч от масата, но не беше изоставил поста си. Беше останал по-близо до цялата вибрираща ярост, отколкото повечето хора биха останали.

Трябваше да помисля, но успях да му дам приблизителните часове за последните два дни.

Честно казано, не бях от голяма полза за алиби на Джейсън за първото убийство, но за второто бях почти сигурна, че съм го покрила.

Зербровски даваше всичко от себе си изражението му да остане безизразно, докато записваше казаното от мен. Целите показания бяха записани, но Зербровски, също като Долф, обичаше да записва и на хартия. Преди не се бях замисляла за това, но Зербровски можеше да е усвоил този навик от Долф.

Долф остана прав близо до масата, надвесен над всички ни, докато говорех.

Зербровски задаваше уточняващи въпроси, за да стесни времето доколкото е възможно.

През цялото време Джейсън остана тих и неподвижен, доколкото му беше възможно.

Държеше ръцете си върху масата, стиснати заедно, главата му бе сведена, и от време на време ни хвърляше по някой бърз поглед, без да мести главата или тялото си.

Напомняше ми на заек, който се крие във висока трева с надеждата, че ако остане достатъчно тих и неподвижен, кучетата няма да го намерят. Аналогията трябваше да е забавна.

Имам предвид, той е върколак. Но не беше смешно, защото беше вярно. Да бъдеш върколак не те предпазва от човешките закони, през повечето време само ти носи болка. Понякога дори става причина да те убият. Все още не ни грозеше такава опасност, но това можеше да се промени.

Превръщач, обвинен в убийство на човек, получава съкратен процес и ускорена екзекуция.

Ако даден превръщач е обявен за извън закона, такъв, който преследва хора, а полицията не може да го залови, тогава може да се вземе съдебно нареждане за екзекуция, точно както при вампир. Начинът беше почти един и същ. Срещу вампир, който е заподозрян в убийство, но не може да бъде заловен и се счита за опасен за обществото, би могло да се издаде от съдия заповед за екзекуция. Веднъж, след като получиш такава заповед, може да го убиеш, ако го откриеш. На мястото на „вампир" сложете „превръщач" и се получава същото. Няма нито съдебен процес, нито нещо друго - просто го преследвате и го убивате.