Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
Тя слезе долу, целуна го по бузата и изчезна.
През цялото това време едва беше мярнал лицето й. Сребърната огледална светлина в тайния проход, трепкащите пламъчета на свещи в коридора… Риг дори не беше сигурен, че би я разпознал, ако я види посред бял ден. Но тя беше истинска, жива, и той най-сетне бе изпълнил заръката на Баща си — беше намерил своята сестра. И тя го очакваше. Бащата й бе казал, че той ще я освободи.
„Бащата е вярвал в мен.
Сега тя вярва в мен.
Не трябва да я разочаровам“.
Глава 18
Ровене в миналото
— Имаме деветнайсет кораба и само една планета — рече Рам.
— Това увеличава шансовете ни за успех деветнайсет пъти — заяви заменимият.
— Увеличава деветнайсет пъти и вероятността от ужасни обърквания между колониите, които са населени от съвсем еднакви хора — припомни му Рам. — Деветнайсет пъти по-голяма вероятност за смъртоносни съперничества, прелюбодейства и дори убийства. Постоянни сравнения с живота на хората, които имат същите имена, ДНК, дори и пръстови отпечатъци. А в края на краищата нашите деветнайсет кораба все пак ще населят само един свят.
— Нямаме подходящи планети за заселване на останалите кораби — напомни заменимият. — И имаме само един капитан.
— Едно от най-хубавите неща на заселването на човечеството на нови планети е, че ако една от тях бъде сполетяна от бедствие, то няма да засегне другата.
— Освен ако не избухне галактическото ядро — додаде услужливо заменимият.
— Да, тази възможност съществува, но в този случай не можем да направим много.
— И все пак… — настоя заменимият.
— Междувременно има и още една полза, на която бихме могли да наблегнем — продължи Рам. — Когато човечеството се развива на две планети и единайсет хиляди години във времето разделят едните от другите, които вече летят сред звездите, няма никакъв шанс за кръстосване. Истинска възможност, като на Галапагос, да се види накъде ще отведе генетичното развитие двата варианта на човечеството, развивали се в пълна изолация повече от четиристотин поколения.
— Технически само на този свят ще се сменят 447 поколения, ако използваме средно число от 25 години — уточни заменимият. — На Земята няма да е минало никакво време.
— Значи ние ще се развиваме генетично, а те — не — рече Рам. — Ние ще еволюираме, а те — не.
— Единайсет хиляди години всъщност не са много време за еволюцията — каза заменимият. — Човешки популации, разделени за период от седемдесет хиляди години по време на голямата суша в Африка, са запазили способността си да се кръстосват.
— Разделянето вероятно не е било пълно — заяви Рам. — Ако говориш за генетичното заприщване след избухването на вулкана Тоба, то е продължило само двайсет хиляди години. А е известно, че южноафриканската група е плавала по море, тъй като е колонизирала земи из целия Индийски океан, включително Австралия и Нова Гвинея.
— Аз използвах по-дългия период от време, за да изясня мисълта си — поясни заменимият, — но дори и твоето кратко генетично заприщване е било два пъти по-дълго, отколкото ще трае изолацията на тази колония.
— И в края му съвременните човеци са били много по-различни. Дългокраки и с по-малко тегло. Издръжливи бегачи, които са можели да преследват плячката, докато тя се строполи от недостиг на кислород. Копиехвъргачи и изкусни майстори на остриета. Разказвачи, способни чрез езика да чертаят карти, по които другите да се водят в непознати земи, за да намерят вода. Мислители творци, които са се учили от другите, а после са развивали, приспособявали и разпространявали културните нововъведения на стотици мили територия в рамките на едно-единствено поколение.
— Ти като че подробно си изучавал темата — отбеляза заменимият.
— След твоя въпрос за човечеството я изучих подробно, разбира се — отвърна Рам. — Десет хиляди години са достатъчно време за истинска промяна в човешкия вид, защото този път изолацията ще е пълна.
— Но ти имаш въпрос към нас, за да се оправиш с деветнайсет кораба и един свят — рече заменимият.
— Ами ако създадем деветнайсет колонии и никоя от тях не подозира за останалите? Никой никога няма да среща своите генетични двойници. Няма да има съперничество. Една няма да се наложи върху всички останали. Тези деветнайсет колонии плюс Земята ще разделят човечеството на двайсет части. Потенциално нашият вид би могъл да изследва двайсет различни пътя на развитие — генетично, културно и интелектуално. Цялата човешка история, всички войни и империи, технологии и езици, обичаи и религии са еволюирали за по-малко време от това, с което разполагаме тук. Има достатъчно пространство, за да създадем деветнайсет анклава, по-големи от Европа, по-големи от територията между Египет и Персия, по-големи от Америките от ацтеките до инките долу.