Боговете на войната [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-714-5
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Боговете на войната [bg]». Краткое содержание книги:
Глава 34
Листенцата на червените рози се сипеха от покривите с милиони върху процесията на диктатора и гражданите на Рим се протягаха към тях очаровани като деца, привлечени от обаянието на славата. Юлий беше отпуснал на всяко семейство кесия сребро, делва зехтин и торба зърно тази сутрин и градът беше изпълнен с аромата на прясно опечен хляб. Хиляди се бяха събрали да гледат как Юлий принася в жертва бял бик в храма на Юпитер. Знаците бяха добри — той знаеше, че ще са.
Беше наел хиляди за подготовката на триумфа, от бившите си легионери, натоварени със залавянето на животни в Африка, до каменоделците, на които беше поръчано да пресътворят Александрия в Рим. Статуи на египетските богове се издигаха покрай пътя през града и по тях се катереха деца.
Ярки знамена весело плющяха над града.
Дългата колона се виеше по главните улици. Войниците от Десети и Четвърти вървяха първи — вървяха като герои и всички граждани ги посрещаха с одобрителни викове: тези мъже бяха завзели Галия и бяха разбили Помпей при Фарсал.
След тях вървяха гладиаторите и водеха вързани леопарди, които ръмжаха и се дърпаха.
А в средата на процесията трополеше огромна карета, висока повече от двайсет стъпки, със сфинксове отпред и отзад. Осемдесет бели коня я теглеха и тръскаха глави. Юлий и Клеопатра седяха един до друг на високата платформа, зачервени от гордост. Клеопатра бе с кървавочервена дреха, разкриваща корема й, който вече си бе върнал формата отпреди раждането. Клепачите й бяха почернени, косата й беше вързана със злато. Рубини блестяха на ушите и на шията й. Розовите листенца летяха над двамата и Юлий й показваше чудесата на Рим. Жълтиците падаха като дъжд в протегнатите ръце под тях.
Клеопатра беше наредила да доведат най-добрите храмови танцьорки на Египет и сега хиляди красиви момичета се гънеха и подскачаха на странната музика от родната й страна, гладките им голи крака предизвикваха възхитени усмивки сред тълпата. Беше чувствено и диво и Клеопатра се смееше високо от удоволствие. Беше направила правилния избор с Цезар. Римляните бяха и весели, и енергични — харесваше ги! Това бяха хората, които строяха галери и мостове и полагаха водопроводи на стотици мили. Вярно, че развълнуваната тълпа не знаеше нищо за прекосяването на пустини и морета, но от утробата й излизаха войници, мъже от желязо, които не отстъпваха пред нищо.
Синът й щеше да е на сигурно място под грижите на тези хора, тя беше убедена в това. Египет щеше да е в безопасност.
Отне им часове, за да минат през целия Рим. Тълпата бушуваше. Египетските ловци бяха хванали огромна мъжка горила — дори Клеопатра не беше виждала такъв звяр. Горилата ревеше и всички я гледаха със страх и се отдръпваха от ужас, и се смееха, когато удряше с огромните си лапи здравите решетки. Юлий искаше чудовището да се бие с мъже с мечове на арената и нямаше по-добра реклама от яростта му. Хората обичаха новите неща и той им беше докарал най-странното животно на Африка за тяхно развлечение.
Когато наближиха форума, Клеопатра влезе зад завесите, в стаята от коприна и злато, за да се преоблече. Рубините бяха свалени и робите сложиха на китките и глезените й огромни смарагди в сребърен обков и добавиха още мазило върху очите й. „Нека гледат зяпнали царицата на Юлий — помисли си. — Нека завиждат“.
Излезе и гордо застана до Юлий на стъпалата на сената.
Марк Антоний пристъпи към тях, държеше корона — най-обикновен златен обръч. И я сложи на главата на Юлий.
Тълпата внезапно се смълча.
Юлий изчака, после с горчива усмивка свали короната и пребледнял от напрежение я върна на Марк Антоний.
Тълпата ревна одобрително.
Марк Антоний явно не разбра реакцията на гражданите и отново пристъпи напред и пак постави короната на челото на Юлий. Той вдигна ръка и докосна мекия метал: знаеше, че римляните искат отново да се откаже. Надеждите му бяха разбити, но представлението трябваше да продължи.
Отново свали короната и я върна на Марк Антоний.
— Стига толкова — изсъска през зъби.
Марк Антоний сякаш не го чу. Беше се страхувал от най-лошото, когато Юлий го помоли да го увенчае на форума. Сега реши, че това е демонстрация на републиканска гордост, и направо се задъха от въодушевление. Със смях вдигна короната за трети път — Юлий изгуби търпение.
— Ако още веднъж сложиш това нещо на главата ми, никога вече няма да видиш Рим — изръмжа той и Марк Антоний се отдръпна объркано.
Лицето на Юлий беше почервеняло от гняв. Какво трябваше да каже? Речта, която беше подготвил, бе за след като го увенчаят. Не можеше да разбере в какво се е провалил, но знаеше, че не може да приеме короната. Погледна Клеопатра и въздъхна разочаровано. Тя знаеше за надеждите му — и тъкмо тя да види как се разбиват, беше ужасно.