Боговете на войната [bg]

Клеопатра беше наредила да доведат най-добрите храмови танцьорки на Египет и сега хиляди красиви момичета се гънеха и подскачаха на странната музика от родната й страна, гладките им голи крака предизвикваха възхитени усмивки сред тълпата. Беше чувствено и диво и Клеопатра се смееше високо от удоволствие. Беше направила правилния избор с Цезар. Римляните бяха и весели, и енергични — харесваше ги! Това бяха хората, които строяха галери и мостове и полагаха водопроводи на стотици мили. Вярно, че развълнуваната тълпа не знаеше нищо за прекосяването на пустини и морета, но от утробата й излизаха войници, мъже от желязо, които не отстъпваха пред нищо.

Синът й щеше да е на сигурно място под грижите на тези хора, тя беше убедена в това. Египет щеше да е в безопасност.

Отне им часове, за да минат през целия Рим. Тълпата бушуваше. Египетските ловци бяха хванали огромна мъжка горила — дори Клеопатра не беше виждала такъв звяр. Горилата ревеше и всички я гледаха със страх и се отдръпваха от ужас, и се смееха, когато удряше с огромните си лапи здравите решетки. Юлий искаше чудовището да се бие с мъже с мечове на арената и нямаше по-добра реклама от яростта му. Хората обичаха новите неща и той им беше докарал най-странното животно на Африка за тяхно развлечение.

Когато наближиха форума, Клеопатра влезе зад завесите, в стаята от коприна и злато, за да се преоблече. Рубините бяха свалени и робите сложиха на китките и глезените й огромни смарагди в сребърен обков и добавиха още мазило върху очите й. „Нека гледат зяпнали царицата на Юлий — помисли си. — Нека завиждат“.

Излезе и гордо застана до Юлий на стъпалата на сената.

Марк Антоний пристъпи към тях, държеше корона — най-обикновен златен обръч. И я сложи на главата на Юлий.

Тълпата внезапно се смълча.

Юлий изчака, после с горчива усмивка свали короната и пребледнял от напрежение я върна на Марк Антоний.

Тълпата ревна одобрително.

Марк Антоний явно не разбра реакцията на гражданите и отново пристъпи напред и пак постави короната на челото на Юлий. Той вдигна ръка и докосна мекия метал: знаеше, че римляните искат отново да се откаже. Надеждите му бяха разбити, но представлението трябваше да продължи.

Отново свали короната и я върна на Марк Антоний.

— Стига толкова — изсъска през зъби.

Марк Антоний сякаш не го чу. Беше се страхувал от най-лошото, когато Юлий го помоли да го увенчае на форума. Сега реши, че това е демонстрация на републиканска гордост, и направо се задъха от въодушевление. Със смях вдигна короната за трети път — Юлий изгуби търпение.

— Ако още веднъж сложиш това нещо на главата ми, никога вече няма да видиш Рим — изръмжа той и Марк Антоний се отдръпна объркано.

Лицето на Юлий беше почервеняло от гняв. Какво трябваше да каже? Речта, която беше подготвил, бе за след като го увенчаят. Не можеше да разбере в какво се е провалил, но знаеше, че не може да приеме короната. Погледна Клеопатра и въздъхна разочаровано. Тя знаеше за надеждите му — и тъкмо тя да види как се разбиват, беше ужасно.