Правилата на лова [bg]

Фицдуейн презираше този човек. По негово мнение Шванберг беше изключително прозорлив и жесток човек, за когото не съществуваше понятието „морал“. Освен това беше напълно безличен. Фицдуейн имаше впечатлението, че според Шванберг предназначението на алпинистките обувки с шпайкове бе с тях да се катерят хлъзгавите склонове на бюрократичните върхове, но иначе напълно подхождаше на тази дребна душица. Независимо че тази среща бе поискана чрез посредничеството на Килмара, участниците в тази игра не проявяваха особена загриженост към личностните качества на своите партньори.

— Полковник Фицдуейн — рече Шванберг усмихнато, поемайки с две ръце протегнатата ръка на Фицдуейн. — За мен е удоволствие и чест да ви приема. Приятно е да срещнеш човек, с когото сте воювали рамо до рамо. И двамата сме извървели дълъг път оттогава насам.

Фицдуейн освободи ръката си и запази спокойно изражение, но в действителност едва сдържаше желанието да причини нещо болезнено и разрушително на този гнусар. Погледът на мъжа срещу него оставаше празен, сякаш чувствата и емоциите не бяха част от нормалното общуване.

Шванберг щракна с пръсти. Една секретарка влезе и покланяйки се многократно, пое чадъра на Фицдуейн, а той беше въведен в една миниатюрна съвещателна зала.

Чая поднесе друга служителка. Честно казано, не разбираше къде побираха всички тези хора. Пространството тук наистина беше ограничено. Вероятно служителките се катереха по етажерките, изпълнени с множество папки. Струваше му се, че тук едва ли можеха да се съберат едновременно двама души с нормални размери.

Шванберг натисна някакви копчета върху вградения в плота на заседателната маса пулт, след което вратите се затвориха с електрическо бръмчене.

— Сега вече сме напълно изолирани — каза Шванберг. — Предвидливост. Доста долари глътна това местенце. Стопроцентова звукова изолация, пълна обезопасеност срещу монтирането на подслушвателна техника. Нада излезе навън, Хюго, така че можем да говорим напълно свободно.

Фицдуейн се усмихна студено.

— Говорете направо, Шванберг — каза той, облегна се назад в своето миниатюрно кресло и зачака. Шванберг го погледна така, сякаш очакваше Фицдуейн да каже нещо. А той само кимна насърчително, но не проговори.

— Знаете ли, полковник — започна Шванберг, — имате наистина впечатляващо досие. По-голяма част от хората, занимаващи се с антитерористична дейност, просто прелистват папки, разменят си поверителни преписки с клеймо „Експресна поща“ и непрекъснато извършват някакви маневри, с цел да изкопчат възможно най-големи суми от джоба на данъкоплатците, докато вие, аз и Килмара сме на полесражението и си цапаме ръцете с кръв вместо тях.