Господарят на дъжда [bg]

Грейнджър смачка фаса си и остави чашата си на масата. Влезе в къщата, но остави вратата отворена и скоро на верандата зазвуча музиката на Луис Армстронг и оркестъра му.

— Човек трябва да се поддържа във форма, старче. — Той се приближи до Фийлд, разроши косата му и се изсмя гърлено. — Ръгби, момичета. Сила, способности, бързина, нападателност, тактически умения.

— Чака те блестящо бъдеще — добави Каролайн. — Един ден Патрик ще определя постовете и заплатите според представянето на игрището. — Тя се усмихна. — Макар че ако го изберат за комисар, трябва да се промени.

— „Ако“ ли? — обади се Джефри. — Няма никакво „ако“.

— В никакъв случай не бива да избираме онзи проклет шотландец — съгласи се Люис. — За нищо на света.

— Ти какво смяташ, Ричард? — попита Грейнджър.

Фийлд се намръщи:

— За кое?

— Дошло е време да разбереш кои са истинските ти приятели.

— Да.

Всички го гледаха.

— Днес комисарят официално обяви пенсионирането си.

Отново настъпи мълчание.

— Мисля, че полицията е основен защитник на морала в този град, а ти? — попита Люис.

Фийлд погледна Грейнджър, после Люис, който го наблюдаваше изпитателно. Джефри се усмихваше окуражително.

— Мисля — отвърна Фийлд, — че полицията е отражение на етичността в управлението на града, но не и стимул за по-висок морал.

— Браво, Ричард — похвали го Джефри. — Добре го каза.

На вратата се появи един прислужник; Грейнджър стана и обяви:

— Вечерята е сервирана.

Жените излязоха първи, следвани от Грейнджър и Джефри. Фийлд остана последен и когато стигна до вратата, Люис внезапно се обърна пред него.

— Как е животът, Ричард? — И тъй като Фийлд не отговори, добави: — Не ме разбирай криво, но мисля, че с американския си приятел трябва много да внимавате.

— В какъв смисъл?

— Носят се слухове, старче.

Фийлд нищо не каза.

— Послушай съвета ми. Много внимавай, когато се шляеш навън.

Младият детектив настръхна.

— Това е предупреждение, не заплаха — добави Люис.

— Ти винаги предупреждаваш.

— А ти не слушаш. — Гласът на Люис бе все така спокоен. — Предупреждавам те, а ти се правиш, че не чуваш. Вече ти казах, не искам да гледам как се погубваш.

Той излезе и остави Фийлд объркан и ядосан.

Той влезе в столовата; настаниха го между Пенелъпи и Каролайн. Грейнджър се наведе и зашепна нещо на Джефри. Фийлд имаше към тях безброй въпроси.

— Харесва ли ви Шанхай? — попита Каролайн.

— Има приятни моменти.

— Само моменти?

— Доста е странно.

— Чарли е евангелист — прошепна тя и хвърли поглед на Люис. — Не всички сме слепи за проблемите на града.