Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
— Тогава пратката ще мине от другаде.
— Така ли ще стане?
Грейнджър и Маклауд се изгледаха сърдито.
— Достатъчно, господа — обади се комисарят. — Повече няма смисъл да обсъждаме.
46.
Фийлд изчака Грейнджър да влезе в кабинета си и слезе в Криминалния отдел. До вратата Капризи разговаряше с една секретарка и Фийлд я изчака да се върне на бюрото си. Американецът си наля чаша вода.
— Къде според теб е отишла? — попита Фийлд.
— Нямам представа.
— Дали са разбрали, че работи за нас?
— Дори аз не знаех за това. Наистина ли работи за нас?
Фийлд осъзна, че думите му звучат наивно.
— Трябва да намерим детето, а без нея не можем.
— Ако е решила да се крие, само ще си загубим времето. Ако не си забелязал, тук човек може лесно да изчезне. Ако са я отвлекли, никога няма да я открием.
Фийлд за пръв път се замисли над възможността Наташа вече да е мъртва.
— Остави ли й бележка? — попита Капризи.
В гърлото на Фийлд сякаш заседна буца. Почуди се дали с тази бележка не я излагаше на опасност.
— Да — отговори той.
— Капризи! — извика Маклауд.
Двамата влязоха в кабинета на началника и затвориха вратата. Маклауд се върна зад бюрото си. Беше колкото ядосан, толкова и развеселен, помисли си Фийлд, като баща, чието дете е непослушно, но иначе е умно.
— Значи и вас ви следят — отбеляза началникът.
— Хората на Лу.
— В такъв случай не искам да мърдате от управлението, освен ако не се наложи. Ще ви уредя въоръжена охрана за довечера.
— Мислим, че синът на Наталия Симоновна ще разпознае убиеца — каза Капризи. — Трябва да намерим това дете.
— Не днес, господа. Щом ви следят, значи животът ви е в опасност, а не мога да ви отпусна охрана за целия ден. — Маклауд започна да подмята една тежест за документи. — Утре ще изпратя хора да наблюдават фабриката, може да изскочи нещо, с което да си вържем гащите. — Той се изправи. — Чен оправи ли се?
— Не.
— Не е ли във форма да наблюдава?
— Съмнявам се.
Това като че ли подразни Маклауд.
— И не ми създавайте повече главоболия, юнаци — завърши той.
В отдела Фийлд се чувстваше като в клетка, затова следобед реши отново да отиде при Катя.
Опита се да се измъкне от участъка отзад. Мина през стола и кухнята и излезе на тясна задна уличка при кофите за боклук. Не видя никого, затова излезе на улицата. Вървеше близо до стената и се наведе, за да избегне парата, излизаща от отдушника на една кухня.
Беше изминал десетина метра, когато ги видя до стената в дъното на уличката: по двама на всеки тротоар. Те застанаха нащрек и Фийлд се изправи. За момент се изкуши да пробва да им се измъкне и кръвта му закипя от възбуда, но реши, че рискът да ги заведе при Катя е твърде голям. Върна се в управлението. Не му оставаше друго, освен да седи до телефона и да чака.
Вечерта хората на Лу още стояха пред управлението, но Грейнджър грубо набута Фийлд в шевролета си и когато тръгнаха, се обърна, за да се увери, че не ги следят.
Грейнджър бе отхвърлил предложението на Маклауд за въоръжена охрана.
Домът му се намираше близо до къщата на Пенелъпи и Джефри, непосредствено зад „Бънд“. Беше подобна по разположение и размери, но с веранда и по-просторни стаи с по-високи тавани.
— Добро момче си ти, Фийлд — каза Грейнджър, когато влизаха. — Хайде, отпусни се. Ву!
Камериерът му взе сакото и револвера на Фийлд и непохватно напръска краката му с парафин.
— Много комар… — обясни. — Бззз…
Младият мъж се усмихна. Старият китаец нямаше ни един зъб и звукът, който би трябвало да имитира бръмчене на комар, прозвуча като хриптене на астматик. Фийлд остана за няколко секунди в антрето, за да се окопити.
Когато излезе на верандата, Каролайн Грейнджър бързо се изправи и му подаде ръка. Носеше скромна, къса черна рокля и златна огърлица с диаманти. Тъмната й коса блестеше. Домакинята се усмихна лъчезарно: