Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Господарят на дъжда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господарят на дъжда [bg]

Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:

Шанхай, 1926 година. Град на корумпирани британски чиновници, американски контрабандисти на оръжие, на руски принцеси и китайски гангстери. Град, в който хероинът се доставя от врата до врата и човешките съдби са стока за продан. Екзотично, покварено и пулсиращо от живот място, където всичко е възможно. За Ричард Фийлд този нов свят е шанс да избяга от миналото. Веднага след назначението си, полицаят е въвлечен в зловеща мистерия. Лена Орлов е млада руска емигрантка, намерена зверски убита. Взирайки се в дълбоките, мрачни тайни, отвъд блясъка на града, Фийлд открива друг свят. В него всичко има цена и човешкият живот е просто разменна монета. Тук най-низките човешки страсти са обсебващи, а животът е опасно удоволствие. Може би ключът към тайната е Наташа Медведев, съседка на убитата Лена? Но как Фийлд да се довери на жена, която се бори единствено да оцелее? И как да се влюби, когато следите сочат, че самата Наташа ще е следващата жертва? С „Господарят на дъжда“ преживяваме покварата и очарованието на големия град в най-реалните им измерения. Никой досега не е успял да опише Шанхай така — в целия му омърсен разкош. Според китайската митология за всичко в „другия свят“ си има служби или министерства. Най-важното от тях е Министерството на бурите и мълниите, управлявано от Господаря на дъжда. В убийствената лятна жега на Шанхай Господарят на дъжда стои над тъмните облаци в небето и управлява съдбините на града. Дъждът е в неговата власт и така той определя плодородието на земята и добруването на хората. Той е всемогъщ и капризен благодетел — или мъчител.
1 ... 132 133 134 135 136 137 138 139 140 ... 165
Перейти на страницу:

— Тогава пратката ще мине от другаде.

— Така ли ще стане?

Грейнджър и Маклауд се изгледаха сърдито.

— Достатъчно, господа — обади се комисарят. — Повече няма смисъл да обсъждаме.

46.

Фийлд изчака Грейнджър да влезе в кабинета си и слезе в Криминалния отдел. До вратата Капризи разговаряше с една секретарка и Фийлд я изчака да се върне на бюрото си. Американецът си наля чаша вода.

— Къде според теб е отишла? — попита Фийлд.

— Нямам представа.

— Дали са разбрали, че работи за нас?

— Дори аз не знаех за това. Наистина ли работи за нас?

Фийлд осъзна, че думите му звучат наивно.

— Трябва да намерим детето, а без нея не можем.

— Ако е решила да се крие, само ще си загубим времето. Ако не си забелязал, тук човек може лесно да изчезне. Ако са я отвлекли, никога няма да я открием.

Фийлд за пръв път се замисли над възможността Наташа вече да е мъртва.

— Остави ли й бележка? — попита Капризи.

В гърлото на Фийлд сякаш заседна буца. Почуди се дали с тази бележка не я излагаше на опасност.

— Да — отговори той.

— Капризи! — извика Маклауд.

Двамата влязоха в кабинета на началника и затвориха вратата. Маклауд се върна зад бюрото си. Беше колкото ядосан, толкова и развеселен, помисли си Фийлд, като баща, чието дете е непослушно, но иначе е умно.

— Значи и вас ви следят — отбеляза началникът.

— Хората на Лу.

— В такъв случай не искам да мърдате от управлението, освен ако не се наложи. Ще ви уредя въоръжена охрана за довечера.

— Мислим, че синът на Наталия Симоновна ще разпознае убиеца — каза Капризи. — Трябва да намерим това дете.

— Не днес, господа. Щом ви следят, значи животът ви е в опасност, а не мога да ви отпусна охрана за целия ден. — Маклауд започна да подмята една тежест за документи. — Утре ще изпратя хора да наблюдават фабриката, може да изскочи нещо, с което да си вържем гащите. — Той се изправи. — Чен оправи ли се?

— Не.

— Не е ли във форма да наблюдава?

— Съмнявам се.

Това като че ли подразни Маклауд.

— И не ми създавайте повече главоболия, юнаци — завърши той.

* * *

В отдела Фийлд се чувстваше като в клетка, затова следобед реши отново да отиде при Катя.

Опита се да се измъкне от участъка отзад. Мина през стола и кухнята и излезе на тясна задна уличка при кофите за боклук. Не видя никого, затова излезе на улицата. Вървеше близо до стената и се наведе, за да избегне парата, излизаща от отдушника на една кухня.

Беше изминал десетина метра, когато ги видя до стената в дъното на уличката: по двама на всеки тротоар. Те застанаха нащрек и Фийлд се изправи. За момент се изкуши да пробва да им се измъкне и кръвта му закипя от възбуда, но реши, че рискът да ги заведе при Катя е твърде голям. Върна се в управлението. Не му оставаше друго, освен да седи до телефона и да чака.

* * *

Вечерта хората на Лу още стояха пред управлението, но Грейнджър грубо набута Фийлд в шевролета си и когато тръгнаха, се обърна, за да се увери, че не ги следят.

Грейнджър бе отхвърлил предложението на Маклауд за въоръжена охрана.

Домът му се намираше близо до къщата на Пенелъпи и Джефри, непосредствено зад „Бънд“. Беше подобна по разположение и размери, но с веранда и по-просторни стаи с по-високи тавани.

— Добро момче си ти, Фийлд — каза Грейнджър, когато влизаха. — Хайде, отпусни се. Ву!

Камериерът му взе сакото и револвера на Фийлд и непохватно напръска краката му с парафин.

— Много комар… — обясни. — Бззз…

Младият мъж се усмихна. Старият китаец нямаше ни един зъб и звукът, който би трябвало да имитира бръмчене на комар, прозвуча като хриптене на астматик. Фийлд остана за няколко секунди в антрето, за да се окопити.

Когато излезе на верандата, Каролайн Грейнджър бързо се изправи и му подаде ръка. Носеше скромна, къса черна рокля и златна огърлица с диаманти. Тъмната й коса блестеше. Домакинята се усмихна лъчезарно:

1 ... 132 133 134 135 136 137 138 139 140 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)