Господарят на дъжда [bg]

Фийлд влезе в спалнята, където нямаше почти нищо, после в хола.

Върху камината имаше две снимки: една на Капризи със сестра му и родителите му — хубав белокос мъж и дебеличка тъмнокоса жена, и една на жената и детето, които бе видял на фотографията в портфейла на американеца. Взе втората и я разгледа внимателно. Зад снимките имаше малък албум с кожена подвързия. Фийлд го отвори и погледна снимката на първата страница. Беше на три-четиригодишно момченце с екип за бейзбол, бухалка в ръка и широка усмивка. На следващата страница имаше по-официална снимка и Фийлд забеляза общи черти на детето с Капризи. То имаше къса права черна коса и тъжни очи като баща си.

Видя и снимка на Капризи, застанал до сина си, с ръка върху рамото му. На друга, направена в някаква стая, бяха и тримата. Капризи и момчето бяха сериозни, но жената се усмихваше. Беше красива, с малък нос, тъмна коса и решителен поглед.

Останалите снимки бяха направени в някакъв двор. На една Капризи бе коленичил пред сина си и двамата носеха бейзболни екипи. На друга момченцето, още пеленаче, беше в ръцете на майка си. На последната снимка детето седеше в скута на майка си. Жената се усмихваше лъчезарно.

Фийлд остана загледан в снимката, докато очите му се напълниха със сълзи.

— Вече си при тях — прошепна. — Може би точно това си искал.

Затвори албума и го върна на полицата.

За пръв път в живот си Фийлд съжали, че не вярва в Бог. Искаше му се да има някаква надежда, но намираше само отчаяние. Чувстваше се парализиран, безсилен. Жената на снимката сякаш го наблюдаваше.

Той се върна в антрето. Коленичи до тялото на Капризи и след кратко колебание го погали по главата, както беше правил като дете с Едит. Чен не беше помръднал от мястото си.

— Убиха Грейнджър — каза Фийлд, когато се изправи.

— Конспираторите пазят добре тайните си. — Китаецът извади едно листче и написа телефонен номер. — Ако имаш нужда от помощ… — Сведе очи към трупа на Капризи. — Ако искаш да изразиш благодарността си към него, постарай се да оцелееш.