Господарят на дъжда [bg]

Почуди се дали може да остане в този град, да забогатее благодарение на Грейнджър и да си купи Наташа. Дали щяха да му позволят да я има, ако им сътрудничи?

Дали това правеше Грейнджър — с тънки намеци му предлагаше да стане един от тях? Нима Фийлд пропускаше нещо?

Все още не разбираше смисъла на добавката към заплатата. Дали първата вноска бе направена от друг, а не от Грейнджър? Или началникът му действаше тайно?

Фийлд се запита защо се отвращава толкова от охолството. Честността не хранеше никого и неговото семейство винаги беше живяло бедно. Може би душевното спокойствие бе запазено само за богатите.

Вратата зад него се отвори и тя влезе.

— Боже мили, Пенелъпи!

— Тихо.

— За бога, те са в съседната стая!

Веднага видя, че е пияна. Тя бръкна и затършува в дългата си чантичка със сребърни украшения.

— Всички клюкарстват, Ричард. Всички в този град. Скоро ще се разчуе.

— Какво искаш? Защо избра мен, така изведнъж?

— Защо не? — Тя вдигна поглед. — Срамуваш ли се от онова, което направихме, Ричард?

Той не отговори.

— За теб съм лесна плячка, нали? — Лицето й се изкриви. — Знам какво си мислиш… виждам го в очите ти. Същото е и с другите, за теб съм лесна плячка. Този път няма да ти се размине.

— Не се срамувам.

— Все още обаче смяташ, че беше грешка, нали?

Фийлд замълча, не виждаше смисъл да я предизвиква.

Тя сведе очи.

— Тази нощ Джефри пак ще работи. Можеш да дойдеш.

Той пристъпи към вратата.

— Отсега нататък ще си мой. Когато те пожелая.

— Пияна си.

— Откога не ти харесва да ме чукаш, когато съм пила?

Фийлд я изгледа с неприкрито отвращение.

— Лесна съм, когато съм пияна, нали, Ричард?

— Не искам да спя с теб при никакви обстоятелства.

Тя вдигна роклята си и пристъпи към него.

— Не искаш ли пак да ми го вкараш, Ричард? Или се насити? Искаш да се върнеш при онази руска кучка, нали?

Притисна към него голите си слабини в неговите и се опита да го целуне; езикът й проникна между устните му, преди той да успее да я отблъсне.

— Пенелъпи?

От коридора се чу лек шум. Тя се отдръпна, оправи роклята си и провери прическата си в огледалото.

— Да?

— Добре ли си?

— Да.

— Къде е Ричард?

— Не знам. Сигурно се е качил на горния етаж.

Изчакаха Джефри да се върне в столовата. Фийлд се облегна на стената, видя отражението си в огледалото и отчаяно затвори очи. Пенелъпи безшумно излезе.

Фийлд се качи на горния етаж. Когато се върна в столовата, мина зад Грейнджър, като избягваше погледа на Джефри.

— Добре ли сте? — попита Каролайн.