Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Господарят на дъжда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господарят на дъжда [bg]

Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:

Шанхай, 1926 година. Град на корумпирани британски чиновници, американски контрабандисти на оръжие, на руски принцеси и китайски гангстери. Град, в който хероинът се доставя от врата до врата и човешките съдби са стока за продан. Екзотично, покварено и пулсиращо от живот място, където всичко е възможно. За Ричард Фийлд този нов свят е шанс да избяга от миналото. Веднага след назначението си, полицаят е въвлечен в зловеща мистерия. Лена Орлов е млада руска емигрантка, намерена зверски убита. Взирайки се в дълбоките, мрачни тайни, отвъд блясъка на града, Фийлд открива друг свят. В него всичко има цена и човешкият живот е просто разменна монета. Тук най-низките човешки страсти са обсебващи, а животът е опасно удоволствие. Може би ключът към тайната е Наташа Медведев, съседка на убитата Лена? Но как Фийлд да се довери на жена, която се бори единствено да оцелее? И как да се влюби, когато следите сочат, че самата Наташа ще е следващата жертва? С „Господарят на дъжда“ преживяваме покварата и очарованието на големия град в най-реалните им измерения. Никой досега не е успял да опише Шанхай така — в целия му омърсен разкош. Според китайската митология за всичко в „другия свят“ си има служби или министерства. Най-важното от тях е Министерството на бурите и мълниите, управлявано от Господаря на дъжда. В убийствената лятна жега на Шанхай Господарят на дъжда стои над тъмните облаци в небето и управлява съдбините на града. Дъждът е в неговата власт и така той определя плодородието на земята и добруването на хората. Той е всемогъщ и капризен благодетел — или мъчител.
1 ... 136 137 138 139 140 141 142 143 144 ... 165
Перейти на страницу:

— Да — отвърна той, докато сядаше. — Само съм доста уморен.

— Прекалено много го товариш това момче, Патрик — намеси се Люис. — Дики, трябва да си вземеш почивка, да отскочиш до морето.

— Разследва убийство — вметна остро Джефри. — Навярно няма никакво време.

Фийлд вдигна поглед и видя обида в очите на вуйчо си. Даде си сметка, че ги е чул.

Запита се какво ли точно знае?

* * *

Вечерята се проточи. Фийлд никога не беше изпитвал такъв ужас. Нещата се влошиха, когато жените се оттеглиха и четиримата останаха да пият порто. Чарлс Люис и Джефри продължиха разговора си за първенството по крикет, Фийлд и Грейнджър мълчаха.

Когато сметна, че няма да обиди домакина, Фийлд каза, че трябва да си тръгва, защото се чувства много уморен. Избягна погледа на Джефри, когато се ръкуваха. Грейнджър стана да го изпрати. Допуши цигарата си, докато Фийлд слагаше кобура и сакото си. Люис излезе в коридора и втренчено го изгледа.

Фийлд мина покрай него, без да пророни дума, и излезе на верандата. Взе си довиждане с Каролайн и Пенелъпи и се върна, за да се ръкува с Грейнджър.

— Късмет, старче — каза Люис, без да сваля поглед от него.

Детективът излезе.

Улицата беше пуста, само на двайсетина метра от къщата бе спряна черна кола. Когато я погледна, фаровете светнаха и автомобилът излезе на средата на улицата. Фийлд се почуди дали не е някой познат — например Капризи — после чу тракането на автомат и почувства остра болка в рамото си.

Падна по гръб. Гумите на колата изсвистяха и куршумите затракаха по колата на Грейнджър до него и тротоара наоколо.

Силна болка прерязваше лявата му ръка. Той извади револвера си и го насочи към небето, сложи пръст на спусъка и стреля.

Извъртя се точно когато вратата на къщата се отваряше. Като на забавен каданс видя Патрик Грейнджър с револвер в ръка. Грейнджър стреля. Крещеше. Фийлд отново се завъртя и видя някакъв мъж надвесен над него с автомат в ръце. В този момент лицето на нападателя се обля в кръв.

47.

— Мамка му. — Грейнджър бе коленичил до него и се опитваше да съблече сакото му. — Спокойно, ще се оправиш.

Фийлд присви очи от болка и се опита да се отдръпне от грубите ръце на Грейнджър.

— Не се движи. Спокойно, не е сериозно.

Грейнджър смъкна сакото от рамото му и разкъса ризата му. Откри раната и я притисна с пръсти, за да спре кръвотечението.

Каролайн стоеше на прага. Пенелъпи и двамата мъже надничаха зад нея.

— Донеси бинт или някакъв плат — извика Грейнджър на жена си, — нещо чисто.

Каролайн влезе в къщата. Пенелъпи изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се разплаче. Джефри и Люис излязоха на улицата. Джефри се надвеси над Фийлд. Люис свали ризата си и започна да я разкъсва.

— Добре ли си? — попита загрижено вуйчо му.

— Ще се оправи — отвърна Грейнджър. — Дръж ръката му така, Джефри… по-високо. Артерията не е засегната.

Взе няколко ивици плат от Люис и започна стегнато да превързва ръката на Фийлд, като повтаряше:

— Всичко е наред. Няма засегнати кръвоносни съдове. Имаш голям късмет.

— Кой го нападна? — попита Люис, но другите мъже бяха заети с превързването на Фийлд и никой не отговори.

— Джефри, би ли извикал линейка?

Грейнджър се изправи. Подхвана Фийлд под мишниците, за да му помогне да стане. Чарлс Люис, гол до кръста, чакаше в основата на стълбището при Пенелъпи. Каролайн се появи на вратата, държеше бинт, от който съпругът й вече не се нуждаеше. Трупът на нападателя лежеше пред тях с разбит череп и ръка, облегната на колелото на колата.

Чу се свирене на гуми и сякаш на забавен каданс черният автомобил отново се приближи към тях. Миг преди да чуе изстрелите, Фийлд усети, че Грейнджър го изпуска. Залитна и отново падна, като се блъсна в колата му. Удари главата си на паважа и се претърколи върху трупа на нападателя.

Черният автомобил се отдалечи с бясна скорост и в нощта прозвуча сърцераздирателен писък.

Фийлд вдигна глава. Патрик Грейнджър лежеше на земята, главата му бе облегната на най-долното стъпало. Жена му бе коленичила до него и шепнеше:

— Патрик, Патрик!

Чарлс Люис се приближи, издърпа безжизнения мъж и провери пулса му. Джефри изтича по стъпалата, наведе се над Грейнджър и доближи ухо до устата му.

Младият детектив се изправи въпреки изгарящата болка в рамото. Грейнджър бе прострелян шест пъти в гърдите, кървавите дупки личаха ясно на фона на бялата му риза.

1 ... 136 137 138 139 140 141 142 143 144 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)